— Добре! — извика Кроу. — Говорете, хора, не се стеснявайте. Кой е следващият в списъка със смъртници?
Никой не отговори.
— Врагът ще бъде в обсег след четири минути — каза „Аламо“.
— По дяволите, отговорете, преди да ни е взривил всичките! — изкрещя Кроу.
— Джак? — обадих се аз.
— Какво има пак, Ригс?
— Ти оцвети ли своя кораб?
— Не, бях прекалено зает с шантавия ти план да…
— Джак, явно ти си мишената, щом никой друг не вижда да е на прицел.
Настъпи секунда тишина, а после се раздаде гласът на Джак:
— Всички, заповядайте на корабите си да се скупчат около „Бодлоперка“. Веднага!
— Аламо, приближи се до „Бодлоперка“ — казах. — Направи го колкото се може по-бързо.
Четвъртата малка червена ракета почти бе стигнала до нас. Видях как десетина кораба мудно запълзяха да прикрият точката, която трябваше да е „Бодлоперка“. Със Сандра се взирахме в стената, стиснали зъби. Надявах се, че догадката ми е правилна. Ами ако корабите ни не можеха да свалят приближаващите ракети? Ами ако вместо това експлозията на кораба на Джак отнесеше всички ни, защото сме били прекалено близо?
Не се наложи да чакаме дълго. Корабът ни затрепери. Познах усещането — така ставаше винаги, когато стреляше с онези свои лъчи.
— Нашият кораб ли стреля, или сме улучени? — попита Сандра.
— Мисля, че ако бяхме улучени, вече нямаше да ни има. Корабът ни стреля автоматично по приближаващата ракета.
Червената точка вече бе съвсем близо. Макар да нямаше смисъл, напрегнах всеки мускул в тялото си. Не можех да се спра.
Изведнъж усещането за стрелба изчезна, червената ракета — също. Сред гъмжилото от кораби не можех да преценя дали някой липсва.
— Джак? Джак Кроу, тук ли си още?
— Да, тук съм. Кой е следващият? Говорете ми.
— Врагът ще бъде в обсег след три минути — каза „Аламо“.
Продължиха да се обаждат още паникьосани хора. Заповядвахме на корабите си да се събират около всеки подред. Докато се приближавахме към врага, стрелбата му като че ли ставаше все по-учестена. Големият червен кораб започна да отстъпва, отначало бавно, но скоростта му се увеличаваше.
— Оттеглят се! Да ги подгоним! — извика Кроу. — Всички, заповядайте на корабите си пълен напред.
Устремихме се след врага, като продължавахме да взривяваме всяка изстреляна ракета. Загубихме само още един кораб — жена, която пищеше и виеше да се приближим. Но бе прекалено далеч, защото не се беше скупчила при останалите. Явно не бе изпълнявала нарежданията на Джак.
— Виждате ли? — каза Джак, когато точката ѝ изчезна и виковете ѝ за помощ секнаха. — Виждате ли какво става, когато не действаме всички заедно? Тя искаше да се оправя сама и сега е мъртва. Не можахме да я спасим, защото не работеше с групата.
Почти не го слушах. Бях се заел да създам програма за струпване на корабите около мишената. С внимателно подбрана поредица команди можехме да ги накараме автоматично да се придвижват така, че да я защитят.
Скоро големият червен копелдак се озова в обсега ни. За миг ми се прииска да разбера как точно изглежда. Корабът ни откри огън. Другите също, ако се вярва на пристигащите доклади. Обкръжихме врага. Той се опитваше да отстъпи, да побегне, но ние бяхме навсякъде. По някое време престана да пуска ракети. Ние обаче продължихме да го обстрелваме.
— Чудя се кой ли е на онзи кораб? — обади се Сандра. — Кого ли убиваме? Дали наистина сме добрите, или сме лошите?
— Да — казах аз, леко разтревожен. Ами ако онзи кораб бе дошъл да спаси Земята? Ами ако целта му бе да види сметката на тези кораби-лешояди, които ни бяха отвлекли? Може да беше пълен със справедливо разгневени кентаври, търсещи възмездие за онова, което нашите кораби са причинили на собствения им свят. Нямах представа и нямаше как да разбера.
След известно време вражеският кораб престана да отстъпва. Ние обаче продължихме да кръжим около него като пасаж пирани, ръфащи говедо. Всеки от нас открадваше своята хапка, а после се връщаше за още.
Когато той най-после се взриви, „Аламо“ се разтресе. Наклони се и спря да се движи. Стрелбата престана. Другите кораби също застинаха неподвижно.
Бяхме загубили общо шест кораба.
Но бяхме победили.
9.
— Ригс? Хей, Ригс?
Беше пак Джак Кроу. Звучеше доста доволен.
— Здрасти, Джак. Оцеляхме.
— И още как, умни ми приятелю. Ти оказа огромна помощ. Искам да те направя старши лейтенант, Ригс. Не, забрави това. Направо командир! Как ти звучи това, командир Ригс? Искам да знаеш, че ще бъдеш единственият човек с толкова висок ранг във флотата ми. Ще бъдеш мой заместник.