— Преименуването извършено.
— Какво искат макросите от Земята?
— Суровини.
Това не звучеше добре. Със Сандра се спогледахме разтревожени.
— Ще се върнат ли скоро? — попитах.
— Да.
— Колко скоро?
— Неизвестно.
— Аламо, какво иска твоят вид? — попита Сандра. — Какво искат наносите от нас?
Нямаше отговор.
— Аламо — казах строго. — Искам да отговаряш на Сандра.
— Единицата Сандра не е команден персонал.
— Знам. Не е нужно да приемаш заповеди от нея. Само отговаряй на въпросите ѝ.
Колебание.
— Разрешенията въведени.
— Добре, сега отговори на последния ѝ въпрос.
— Първостепенна цел в момента: набор на команден персонал.
— В момента ли? — попита Сандра. — А каква беше предишната ви цел?
— Предишна цел: научно изследване.
Сандра кимна и се усмихна, явно горда от себе си.
— Виждаш ли? Тези копеленца са същите онези извънземни, дето правят клизми на хората и плашат всички ни от години.
Изсумтях, но трябваше да призная, че може да е права. Сетих се пак за децата си и ми стана трудно да се концентрирам върху нещо друго.
— Сега вече знаем какво е станало с всички отвлечени — рекох. — Мисля, че сме се забъркали в нещо, което не ни е по силите, и вероятно сме прецакани здравата. Не знам дали след час ще сме още живи.
— Слушай, Кайл — каза тя сериозно. — Трябва да поговорим. Виждам, че си съкрушен, но все още разсъждаваш сравнително ясно. Точно това е причината корабът да те направи командир. И затова предвождаш тази групичка оцелели.
— Нямам нужда от мотивационни речи.
— Напротив, имаш — настоя тя. — Ти си ни необходим. Необходим си на Земята. Вярно, страдаш. Много хора страдат. Аз даже умрях, за бога! Но това е по-важно от нас. Трябва да впрегнем всичките си сили, защото други освен нас няма. Ние сме цялата защита, с която разполага планетата ни. Ако не се справим, може всички да умрат.
Въздъхнах.
— Ако искаш да ме накараш да се почувствам по-добре, никак не ти се удава.
Тя се засмя. Знаех, че е права, но въпреки това имах други цели. Всъщност не го правех, за да спася Земята. Исках да разбера какво става, кой дърпа конците. Защото копнеех да го разкъсам. Можеше да ми отнеме години. Може би щях да умра, докато се опитвам. Но ако получех шанс да си отмъстя на някого, щях да го сторя, пък макар и да е някаква машина, която не чувства нищо и не ѝ пука дали я унищожавам. „Майната им на всички“, ето какво си мислех.
Вече не бях ядосан на „Аламо“. Той бе просто оръдие. Все едно да се сърдя на металния прът, който прободе жена ми. Исках да открия създанията, построили този кораб.
И именно жаждата за мъст щеше да ме тласка напред.
11.
Кроу се свърза с мен по частния канал.
— Ригс? Командир Ригс, там ли си?
— Да, Джак, казвай.
— Моля те, наричай ме „комодор“. Поне когато говорим по общия канал и другите ни слушат, става ли, командире?
— Ами хубаво — отвърнах.
— Вече имам някои нови хора. Цяла партида. Хвърли един поглед на екрана, който изобрети.
Погледнах и видях около дузина нови златни „буболечки“ да пълзят по лика на Земята. Новите попълнения се разпознаваха по склонността си да се мотаят безцелно, тъй като още не бяха овладели добре корабите си.
— Виждам ги. Присъединяват ли се към нас?
— Да. Всичко върви много добре. Останаха само няколко независими. След битката хората започнаха да гледат на нещата по моя начин. Всички кораби с човешки командири тръгнаха срещу врага, независимо дали хората го искаха, или не. Битката ми спести доста усилия по убеждаването. Сега те вече знаят, че не могат да останат назад и да се скрият. Екранът, който ти измисли, също помага за привличането на членове. След като им кажа как да изобразят цялата тактическа система върху стените на хола си, те схващат картинката — буквално. Казвам им да оцветят нас в зелено, а себе си в бяло. Така изпъкват и изглеждат самотни. Това кара повечето мърльовци моментално да се присъединят към нас. — Кроу млъкна и избухна в смях.
По някаква причина обаче аз не го намирах за особено забавен.
— Комодоре? Имам нова идея за теб.
Казах му за наносите и макросите. Казах му, че макросите ще се върнат и че търсят суровини.
— Това не е хубаво. Аз се опитах да говоря с тях, имам предвид с онези в големия червен кораб. Възложих на няколко от помощниците си да се опитат да установят контакт. Онези изобщо не ни обърнаха внимание.
— Може би сега, като взривихме един от корабите им, ще ни изслушат.