— За първи път ли ще говориш със сенатор?
— Определено. Ама че начин да започна политическата си кариера!
— Просто го направи и да се свършва.
— Ще го направя — след като измисля какво ще обядваме.
Този ден обаче така и не опряхме до обяд. Аз успях да набутам една летяща порция замразен ориз в микровълновата и захлопнах вратичката, преди да е отплувала. В този момент „Аламо“ заговори отново, изричайки думите, от които се ужасявах.
— Засечени са вражески кораби. Получен е спешен сигнал. Започва събиране.
Знаех какво предстои, затова се опитах да сграбча ръката-кабел, която ме държеше, и да се издърпам към пода. Успях да го направя, но бях сбъркал в предположението си. Този път таванът беше под. Всичко започна да пада или да се плъзга към него.
— Аламо, закрепи всичко, което можеш!
От стените изникнаха ръце, но в повечето случаи беше прекалено късно. Бутилки се счупиха и съдържанието им се заизлива с бавно бълбукане. Хладилникът се плъзна по стената, на която бе опрян, и се тресна в тавана с такава сила, че покривът му се вдлъбна.
— Аламо, нова постоянна заповед: Когато се готвиш да ускориш поради някаква тревога, първо закрепвай всичко.
— Програмата отхвърлена. Противоречи на предишно програмиране. Не са зададени параметри.
Заскърцах със зъби.
— Аламо, когато получим сигнал за тревога, възможно най-бързо закрепи цялото оборудване и персонала.
— Програмата приета.
— Освен това обърни ни с правилната страна нагоре.
— Неясна формулировка. Заповедта е отхвърлена.
— Завърти кораба така, че ускорението да ни притиска към палубата, която беше под.
— Заповедта приета.
Отново се чуха звуци на плъзгане, последвани от няколко трясъка. Поех въздух през зъби и закрих главата си с ръце. Микровълновата се размина с мен, както и хладилникът, но купичката с ориз ме улучи по опакото на дланта. Все още беше замразен и доста ме заболя. Сандра извика нещо откъм мостика, но не чух какво.
— Добре ли си? — извиках в отговор.
— Стига си си играл с кораба! — извика тя.
Не изглеждаше да е наранена, затова насочих вниманието си обратно към „Аламо“.
— Аламо, къде се намират вражеските кораби? В нашия сектор ли са?
— Не.
— Колко са на брой? Покажи ги на предния екран.
— Корабите са три. Показвам ги.
Излязох с олюляване от кухнята на мостика. По средата на предната стена се виждаше тъмен кръг, изобразяващ Земята. Взирах се в продължение на няколко секунди, преди да забележа ръждивочервените точки. Едната беше на стената вляво, другата — на стената вдясно, а третата пълзеше по пода. За малко да я настъпя.
Корабът се ускоряваше все по-бързо. Стори ми се, че в началото бяхме подложени на половин гравитация — ускорение от половин g. Но сега беше цяло g, а може би и повече.
— Този път се приближават от различни посоки, Кайл — рече Сандра. — Това не ми харесва.
И на мен не ми харесваше. Взирах се в стените и се мъчех да осъзная ставащото. Благодарение на разположените постове от съгледвачи, този път бяхме предупредени по-отрано. Имахме и повече кораби. Но веднага видях, че нещата не вървят добре. Корабите, намиращи се около екватора, се бяха устремили право към най-близкия вражески съд. Щяха да стигнат до него и да бъдат унищожени, преди останалите да ги догонят. Още по-лошо, всичките ни кораби се насочваха на случайно разпределени рояци към най-близкия враг.
— Повикване от „Бодлоперка“.
— Отвори канала — казах.
— Командир Ригс? — извика Кроу. Звучеше, сякаш е получил сърдечен удар.
— Нещата са зле, комодоре.
— И сам виждам. Какво мислиш, че трябва да направим?
Започнах да работя по тактическия екран на тавана, сочейки местата, където исках групи от кораби. „Аламо“ вече бе обучен да реагира на такива неща и покорно разположи групите златни буболечки в указаните точки.
— Нека просто се разделим на три групи по двайсет кораба, да ги подредим в сфера и да атакуваме едновременно.
— Не, прекалено е рисковано — каза Кроу.
— Как така „не“? Ти какво искаш да направим?
— Да се струпаме около единия кораб, да го взривим, а после да направим същото и с останалите.
— Ако направим това, два от корабите ще стигнат до Земята.
— Да, ще стигнат, преди да им видим сметката. Но не искам да деля силите си, след като не съм сигурен колко кораба са нужни, за да унищожат един от вражеските.
— Слушай, Джак — казах разтревожено. — Не можем да вземем такова решение сами.
— Тук няма никой друг, Кайл.