Нашите петдесет атакуваха самотния кораб, движещ се към Европа, и свалиха всички ракети, които той прати срещу нас. Бях чул от Кроу, че това действително са ракети. Някои от нас следяха земните новинарски станции и наблюдателите долу го бяха потвърдили. Радвах се, че не са някакви шантави свръхнапреднали джаджи, с които човешката технология не би могла да се справи. Радвах се също да чуя, че Земята наблюдава открито тези битки. Току-виж някой ден започнат да ни ценят.
С петдесет кораба срещу един битката беше неравна. Унищожихме го бързо, макар че той се опита да обърне и да побегне. Но когато се взриви, се намирахме много далеч от първоначалната си позиция и ни бе нужен около час, за да се върнем и да помогнем на останалите кораби.
Това бе един от най-дългите часове в живота ми. Вторият макрос над Хаваите не се даваше толкова лесно. Докато нашите кораби бяха по-надалеч, успяваха да свалят всяка приближаваща се ракета, но щом скъсиха разстоянието, имаха по-малко време да стрелят по ракетите, преди те да са улучили нещо. Виждахме как всеки изстрел стига все по-близо до гъстата групичка от десет кораба.
А после бедата дойде от неочаквана посока. Корабът над Южния полюс, който през цялото време се бе носил с пълна скорост, доближи Земята. Но бе изменил леко курса си. Новата му цел скоро стана ясна.
— Това не е ли Южна Америка? — попита Сандра.
Кимнах. Ако не друго, поне на Джак не му се налагаше да се тревожи за близките си. Всъщност изглеждаше логично. Защо да не се насочат към най-близкия масив от суша с най-голямо население.
— Кайл — обади се Сандра. — Мисля, че той изстрелва нещо.
Гледах онемял, с пресъхнала уста. За първи път виждах извънземен кораб да стреля срещу планетата ни — ако не броим наносите. Някак си се чувствах отговорен. Не можех да повярвам, че моите командирски решения са довели до този резултат. Беше ми горещо и ми се гадеше. Не бяхме успели да защитим нашия свят.
— По какво стрелят? — попита Сандра и приклекна до големия тъмен кръг на Земята. — Ракетите изчезват над Антарктида.
— Там има бази. Научни инсталации, управлявани от различни държави. Извънземните определено действат щателно, нали? Само ако…
— Кайл! — извика Сандра. — Виж десетте, които прати срещу другия кораб.
Погледнах и едва не се задавих. Очаквах да видя, че са унищожени, но не бяха, поне засега. Само че това, което видях, в известен смисъл беше по-зле. Три от корабите се бяха отделили от групата. Вече не атакуваха зададената им цел. Бяха се обърнали и се насочваха надолу по стената към кораба, приближаващ южния край на Южна Америка.
Гласът на Кроу заръмжа по общия канал.
— Бунт! Връщайте се към целта! Проваляте плана!
Не звучеше много професионално, но бе по същество. Трите кораба не му обърнаха внимание и продължиха да се отдалечават от възложената им битка.
Отворих канал към Кроу.
— Комодоре. Изтегли всички. Прати и десетте към кораба над Южна Америка.
— Какво правят, по дяволите?
— Не се подчиняват на заповедите.
— Трябва да оставя да ги взривят.
— Може и така да стане. Мисля, че ще стигнат до южноамериканския кораб преди твоята група.
Раздаде се неприятен смях.
— Пада им се! Дезертьори.
— Може да имат роднини на този континент.
— Да, или са решили, че единственият начин да избягат е като постоянно сменят мишените.
Замислих се над това. Не ми хареса. Членовете на нашата флота не бяха дисциплинирани, а просто банда от оцеляващи. Бяха научили нов начин да избегнат битката, така че можеха да оставят някой град да изгори, за да се спасят.
— Да се надяваме, че този път съм прав — казах.
— Във всеки случай мисля, че си прав за начина, по който трябва да реагираме. Изтеглям корабите от втората цел. Всички заедно ще ударим третата, а втората ще остане за после. Не ми харесва, че стрелят по Земята.
Заех се да направя предвиждане с помощта на „Аламо“. Установихме, че корабът, идващ откъм Южния полюс, ще стигне до Сантяго, Чили, или до Буенос Айрес, Аржентина, преди да сме се добрали до него. Вражеският кораб се озова над сушата и спря над един скалист регион далеч на юг. Малко по-късно продължи нататък, но остави зад себе си някаква купчинка. Изглеждаше, сякаш е снесъл яйце.