— Какво е това, по дяволите? — попитах.
— Не знам — рече Сандра.
— Аламо, какво спусна онзи кораб?
— Предупреждение: това е предварителен анализ, който не се базира на сигурна информация.
— Просто ми кажи.
— Вероятностите сочат, че става дума за десантен отряд.
— Десантен отряд ли? От какво? От гигантски роботи?
— Изразът е неясен.
— Макросите спускат войски, това ли искаш да ми кажеш?
— Да. Войски и преработващи системи.
„Те идват за суровини“, спомних си аз. Взирах се в стената, покрита с трептящи частици метал. Моретата не бяха сини, а сребърни. Сушата бе с цвят на графит. Но въпреки всичко това беше моят дом. Почувствах страх и паника — а също и ужас.
Когато корабът се приближи до група големи градове, снесе още едно „яйце“ от войски, машини, или каквото беше там. После стреля около пет пъти. Ракетите полетяха и изчезнаха над няколко от най-големите градове на Земята. Не се и съмнявах, че има огромно количество жертви.
Преглътнах тежко, докато се носехме към вражеския кораб. С гордост видях, че тримата, които се бяха отделили от групата, за да поемат към Южна Америка, не са дезертьори. Те бяха пристигнали първи. Двама загинаха, докато се приближим достатъчно, за да им помогнем, но поне единият оцеля. Помислих си, че може би са постъпили правилно. Бяхме загубили два кораба, но отвлякохме вниманието на макросите и им попречихме да унищожат повече градове.
Струпахме се около вражеския кораб и го свалихме без повече загуби.
— А сега какво? — попита Сандра.
Знаех какво има предвид. Дали да отлетим да видим сметката на кораба над Хаваите, или да останем, за да се справим с войските, или каквото там беше? Виждах, че те също се движат, макар и много бавно. Скоростта им бе като на минутната стрелка на старите часовници, но все пак се движеха. Осъзнах, че на планетата това би трябвало да е наистина висока скорост — поне колкото на кола, пътуваща по магистрала.
— Хей, флота — обади се гласът на Кроу. — Искам всички да ударите по кораба над Хаваите. Можем да се върнем и да атакуваме наземните сили по-късно. Според „Бодлоперка“ ще са им нужни часове, за да стигнат до големи селища.
Никой не възрази. Всички се понесохме ниско над океана в посока северозапад. Копнеех да обърна една бира, но се въздържах. Казах си, че ще изпия цели шест, когато и последният макрос на моята планета умре.
Последният кораб така и не стигна до Хаваите. Беше близо и даже изстреля една ракета, която, както разбрах по-късно, унищожила град Хило. Ракетите били ядрени, което не бе изненадващо. Всяка носела по една бойна глава от десетина мегатона смърт и унищожение. За щастие този враг не успя да се приближи достатъчно до сушата, за да спусне десантен отряд.
Когато полетяхме обратно към Южна Америка, двете червени точки, представляващи наземните отряди, се бяха разпрострели като петна от боя. Корабите ни се приближиха и спряха над тях. Усетих как „Аламо“ стреля отново и отново. Ухилих се свирепо на Сандра. Явно ги изтребвахме наред.
Тогава обаче се разнесоха панически гласове по общия канал. Съобщаваха, че нещо ни обстрелва. Трудно бе да се каже кой умира, защото златните ни кораби кръжаха един през друг върху екрана, търсейки и унищожавайки враговете.
После видях как улучват един от нашите, недалеч от собствената ни точка. Опитах се да отворя канал към комодор Кроу. Трябваше да се махнем оттук. Той обаче пренебрегна повикването ми и закрещя по общия канал:
— Назад! Всички да се изтеглят в орбита. Корабите ще ни го позволят, те нямат нищо против да отстъпваме от наземна битка. Повтарям, заповядайте на корабите си да се издигнат в орбита.
Вкупом последвахме заповедите му. Втората битка на Звездната армада с макросите бе приключила. Но сухопътната война за Земята едва сега започваше.
16.
На петия ден на борда на „Аламо“ вече сериозно се нуждаех от бръснене. Помислих си, че може би затова едновремешните пирати винаги са изобразявани с буйни рошави бради — защото не са имали лесен начин да се обръснат.
Пиер беше… интересен събеседник. Забавен. Беше душата на купона. Представяше всичко в най-добрата му светлина, дори и разрастващата се война в Южна Аржентина и Чили. Наричаше го „поучително преживяване“ и казваше, че е полезно за човечеството.
— Тази война ще сложи край на всички останали, казвам ти — рече той по частния канал между корабите ни. — Защо ли? Защото човек няма да се бие с човека, щом там някъде съществуват далеч по-страшни неща, които искат да изтребят всички ни.