Убиец.
Казвах си, че е едно да бъдеш прибран от някой от тези кораби и да си принуден да минеш през тестовете на сляпо, а съвсем друго да се промъкнеш на борда под измислен предлог, като предварително знаеш как да излъжеш въпросните тестове. А накрая, като последно престъпление, този човек бе убил предишния собственик с пълното съзнание, че краде кораба.
— „Аламо“, приближи ни до „Версай“. Следвай го където и да отиде.
Двете точки се сляха на големия екран. Корабът, сега преименуван на „Делта“, не бе помръднал. Убиецът явно откриваше, че не е толкова лесно да разговаряш с тези машини. Разполагахме с малко време, но не кой знае колко.
— Кайл — рече Сандра, втренчена в мен, — трябва да съобщиш на Кроу.
— А какво ще направи той, освен да ми каже да зарежа тая работа.
— Не знам.
Бях в мрачно настроение. Напоследък често ми се случваше. Не приемах добре такива гадости — и никога не съм ги приемал. Какво си въобразяваше правителството? Ние им предлагахме помощ в междузвездна война. Те нямаха други съюзници. Вярно, бяхме обрали няколко мола и няколко души бяха загинали, стреляйки по корабите ни, но това бе нищо в сравнение с макросите. Тези машини се бяха заели да ни изтребват. Щяха да убият милиони, а може би и повече.
Зачудих се какво се случи? Ким Багър ли бе заповядала това? Съмнявах се. Да не би на някаква независима група агенти изведнъж да им бе щукнало нещо? Може би. Или може би един-единствен агент бе решил да открадне някой от корабите ни. Не знаех какво е станало, но колкото повече мислех, толкова повече нарастваше безпокойството ми. Това убийство означаваше, че вече не можем да вярваме на Земята. Нямаше да мога да се върна у дома, както и да свършеше всичко.
Тогава реших да открия какво, по дяволите, става.
— Аламо — казах високо. — Искам да се подложа на инжекциите.
— Какво? — извика Сандра. — Какви ги вършиш, Кайл?
Моментално пет черни змиевидни ръце се стрелнаха към мен. Три изскочиха от тавана, а другите две — от пода. Омотаха се около крайниците ми, а последната се уви около врата ми, но не толкова стегнато, че да ме задуши.
— Това е единственият начин, Сандра — казах тихо.
— Не го прави!
— Виж, аз не мога дори да те докосна. Не мога да изляза от този кораб. Не искам да живея така. Ще приема инжекциите и ако са наистина ужасни, може би ще се удавя или нещо такова.
Тя ме изгледа странно.
— Не го правиш заради мен, нали?
— Не ти ли омръзна да носиш каишка? — попитах я с лека усмивка.
Петте ръце се стегнаха и втвърдиха. Извих силно шия, за да видя какво правят. По някаква причина бях очаквал от тавана на кораба да се спусне спринцовка с капеща от нея течност. Но не стана така. Вместо това по ръцете-кабели, които ме държаха, изникнаха сребристи върхове. Осъзнах, че те са спринцовките. Че защо не? Ръцете бяха изградени от нанити, а целта бе нанитите да бъдат инжектирани в тялото ми. Така че защо просто да не образуват връх, да втечнят определено количество от себе си и да пробият кожата ми?
Надявах се, че няма да боли много. Надеждите ми бяха слабички. Пет инжекции? Иглите ми изглеждаха дебели като отвертка. Искаше ми се да се затърча, но не можех.
— Този процес временно ще изключи командния персонал на кораба. Нужно е потвърждение.
Поколебах се.
— Нямам вяра на наносите, Кайл — каза Сандра. Беше се приближила и корабът я държеше. Беше ми дошло до гуша от това.
— Ще намерим начин, Кайл — каза тя, доближавайки лицето си до моето, колкото корабът ѝ позволяваше. — Някой ден ще правим любов, ако това е, което искаш.
Поех си дъх и я погледнах. Наистина я желаех, но това не бе единствената причина да приема инжекциите.
— Един правителствен убиец завладя кораба на Пиер. Земята ще се опита да избие всички ни и да ни замести със свои верни хора. Ако този път им се размине без последствия, ще го сторят. Не можем да им се дадем толкова лесно. Трябва да действаме, и то веднага!
Очите ѝ се разшириха. Видях, че започва да схваща размерите на плана ми.
— Ти… ще се качиш на кораба на Пиер? Ще се опиташ да се справиш с убиеца? Та ти дори нямаш пистолет!
— Пожелай ми късмет — казах и откъснах очи от лицето ѝ. Ужасеният ѝ поглед никак не засилваше увереността ми. — Аламо, потвърждавам заповедта. Продължи с инжекциите.
Почувствах силна пареща болка. Светът се размъти.
Можех да виждам и да пищя, преди ръката, увита около шията ми, да обгърне брадичката и черепа ми. Мисля, че инжекцията в шията бе най-гадна. Иглата се впи в плътта ми и продължи да потъва навътре, гърчейки се като червей. Най-болезнено бе не парещото вещество, което навлизаше в мен, а петте гърчещи се игли. Усещах как всяка от тях се извива в тялото ми в пет различни точки. Като комплект от стоманени пипала, те търсеха широка артерия, в която да се забият.