— Да.
— Защо?
— Защото се провалиха в мисията си.
Усетих хлад. Със Сандра се спогледахме. Може би някой ден щяха да решат да изключат и моите нанити и да ме отрежат.
— Как се провалиха, Аламо? — попитах, без да съм сигурен, че искам да чуя отговора.
— Расата им се провали. Тяхната планета бе завладяна от макросите. Сега са изтребени.
— Не са ли останали няколко живи в корабите, които още обикалят да търсят команден персонал?
— Да.
Сандра ме побутна.
— Трябва да накараме наносите да спрат да използват тези същества за тестовете си. Не можем да избием последните представители на една разумна раса! Те се борят за собственото си оцеляване.
Кимнах, но не се сещах как да постигнем това. Какво можех да сторя?
— Вероятно бихме могли да ги пленим — рече Сандра.
— Мога да се опитам да се кача на някой кораб и да ги пребия до безсъзнание или нещо такова — казах замислено. — Ако успеем да измъкнем от корабите поне няколко двойки за чифтосване, може да не измрат до крак.
Сандра се намръщи. Изведнъж идеята бе престанала да ѝ харесва.
— Не искам ти да го правиш. Имаш други задачи. Защитата на Земята е на първо място.
Погледнах я.
— Преди минутка искаше да спасим кентаврите.
Лицето ѝ стана сурово.
— Да, ако можем. Но не искам да го правиш лично. Вече свърши достатъчно. Аз… предполагам, че се привързвам към теб.
Взрях се в нея. Очите ѝ бяха с бадемовидна форма. От онези, които дори нямат нужда от грим. Беше прекрасна. Помислих си за легендарния професор и неговата формула за дълготрайността на подобни връзки. Дори не се опитах да се разубеждавам. Беше ми ясно, че каквото и да има между нас, накрая неизбежно ще свърши, но това нямаше значение. Когато необвързан мъж на трийсет и няколко срещне секси мацка на двайсет и няколко и тя проявява силен интерес към него… ами, той е обречен.
Въздъхнах вътрешно. Поне щяха да са много хубави две години.
20.
Когато научих как Пиер е водил дипломацията си, едва не се разсмях на глас. Беше го правил по интернет, използвайки гласова система, която позволява двупосочна комуникация. Познавах добре този софтуер, защото студентите ми го ползваха за връзка с хора по целия свят — най-вече за онлайн игри.
Трябваше да призная, че методът си има някои предимства. Като използваш безжичен интернет и софтуер за предаване на глас, не се налага да звъниш на хората и да знаеш телефонните им номера. Също така бе малко по-трудно за проследяване. Но главната причина да го сметна за толкова забавно беше, че Пиер със сигурност бе използвал същата система, за да измъква парите на хората. Имейли, за да ги зариби, а после: безличен, непроследим безплатен глас по интернет, който да ги убеди да се включат в измамната схема. Естествено беше подходил по същия начин и в общуването с чуждите правителства. Неволно се зачудих дали не е направил още нещо, което не е трябвало да прави — нещо, което е вбесило грешните хора и го е погубило.
Размишлявах известно време, като държах в ръце мъничкия компютър на Пиер. Нещо ми подсказваше, че преди да се опитам да говоря с хората на правителството — същите, които бяха убили предишния ни посланик, — имам нужда от някакво предимство. Някаква разменна монета. Можех да се свържа с тях и да ги нарека убийци, фашисти и тем подобни. Само че бях голям човек. Знаех как стоят нещата. Колкото и да не им харесваше да общуват с нас, когато на карта бе заложено бъдещето на света, щяха да подходят сериозно. За щастие аз също.
Изчаках Сандра да ме остави сам и да тръгне да разглежда кораба. Често го правеше, тъй като бе едно от малкото неща, които „Аламо“ ѝ позволяваше. Аз също го бях правил, но не колкото нея през последната седмица. В кораба имаше няколко палуби и на всяка от тях — десетки стаи с различни размери. А на горните палуби открихме купища странно оборудване, чиято цел все още бе загадка за нас.
— Аламо, искам да говоря с теб.
Корабът не отговори. Нямаше нужда. Можех да му предавам мислите си, но това още ми се струваше неестествено.
— Аламо, какво ще стане, ако този кораб претърпи повреди? Може ли да се поправи сам?
— Да.
— Може ли да поправи главните системи на борда си?
— Да.
— Всички важни компоненти? Дори двигателите и оръжията?
— Да.
Изсумтях доволно и се облегнах в креслото. Точно на това се бях надявал. Щом корабът можеше да поправи лазерно оръжие, защо да не създаде и съвсем ново, ако разполага с нужните материали? Ако можеше да поправи двигател, защо да не построи още двигатели? Но най-важното бе кой компонент на борда се занимаваше с конструирането на двигатели и лазери. Ами ако можеше да създаде копие на самия себе си?