— Аламо, разполагаш ли с нещо като ремонтен цех?
— Има ремонтна машина за едрото оборудване.
— Ако тя бъде повредена, може ли да се поправи сама?
— Да.
— А може ли да създаде свое копие?
Колебание.
— Може би.
— Защо не със сигурност?
— Някои от суровините са изключително редки.
Кимнах, умът ми работеше усилено.
— Аламо, отведи ме до тази ремонтна машина.
В стената на мостика се отвори врата. Не бях сигурен, но ми се струваше, че това конкретно място не се е отваряло преди. Наложи се да се наведа, за да вляза. Таванът тук бе по-нисък. Освен това стаята имаше странна форма — приличаше на пирамида, полегнала на едната си страна.
Влязох, плъзгайки се по събиращите се метални стени. Все едно се намирах върху наклонен стоманен покрив. Оказа се, че това не е самият ремонтен цех. Корабът ме поведе през поредица странно изкривени стаи. Качих се една палуба по-нагоре, а после още една. Помислих, че сигурно се намирам доста високо, близо до горното лазерно оръдие. През изминалата седмица бях придобил по-добра представа за структурата на кораба, поради многото грижливи проучвания, извършвани от хората. По телевизията и интернет не даваха почти нищо друго. Само документални филми и новини за наносите и макросите. Бяхме научили, че тези кораби имат две главни оръжейни системи с идентичен дизайн. Лазерите бяха разположени отгоре и отдолу и всяка установка можеше да се върти, осигурявайки голяма зона на обстрел.
Накрая стигнах до едно място с тръби, които водеха надолу към носа на кораба. Те стигаха до сфероид от матов метал. Диаметърът му бе около три метра. „Аламо“ посочи, че това е машината. Не ми изглеждаше кой знае какво.
— Какво има в тези тръби?
— Нищо.
Въздъхнах.
— Какво има в тези тръби, когато машината работи?
— Суровини.
— Аха. Значи тръбите излизат от външната страна на кораба?
— Когато работи, да.
— И голямата ръка ги захранва с подходящи материали?
— Да.
Започнах да почуквам по тръбите и запълзях из тясното пространство, като търсех изходен отвор, но такъв нямаше. Това не бе изненадващо. Наносите можеха да правят отвори в предметите, когато им потрябват.
— Аламо, това е много интересно. Искам да направиш нещо за мен в тази машина.
— Разрешението отказано.
— Аламо, аз съм команден персонал.
— Ти си команден персонал — съгласи се корабът.
— Трябва да спася тази планета. Това е задачата ми. Промени разрешенията, за да мога да си изпълня задачата.
Колебание.
— Разрешенията не са променени.
— Не мога ли да променя разрешенията на тази машина? — попитах, разсъждавайки усилено като хакер.
— Нямаш правомощия да променяш разрешенията на тази машина.
— Аламо — казах замислено, — твоята задача е да спреш макросите, нали?
— Да.
— Моята задача също е да спра макросите. Използването на тази ремонтна машина ще ми позволи да изпълня задачата си, а също и ти да изпълниш своята. Ти ще промениш разрешенията, използвайки собствените си правомощия. Промени ги, за да можем и двамата да изпълним задачите си.
Колебание.
— Разрешенията са променени.
Потрих ръце. Както при всяка сложна система, имаше околен път.
— Искам да конструираш нещо дребно за мен. Трябва ми преносима версия на лазерите от въоръжението на този кораб.
— Искането не е достатъчно конкретно.
— Добре — казах, разтривайки тила си. Беше започнал да ме боли от стоенето в тази теснотия. — Просто направи миниатюрна версия на лазерите на кораба. Нека са в мащаб едно към десет — не, едно към двайсет.
— Нужни са суровини.
— Заеми се със събирането на суровини. Но не убивай никого! — побързах да добавя.
— Програмата се изпълнява.
— Приблизително време за завършване?
— Неизвестно.
— Коя част от процеса е най-голямата променлива?
— Откриването и осигуряването на суровини с правилния размер и форма.
— Добре… ако разполагаш с тези суровини в момента, колко време щеше да ти е необходимо да произведеш оръжието?
— Приблизително шест минути. Предупреждение: това е насилена преценка и може да не е точна.
— Няма нищо, Аламо — казах аз, потупвайки по стените, сякаш успокоявах развълнувано животинче. — Знам колко мразиш да даваш приблизителни оценки. Справяш се добре.
Промъкнах се обратно до мостика, като оставих на „Аламо“ инструкции да ми достави лазера, когато свърши с изработката му.