— Корабите, които продължават да тестват хора, не са под наш контрол. Те не са наши кораби. Ние не сме извънземни, а просто граждани на света, въвлечени в това против волята си. Също като всички останали.
— Не точно като всички останали. Не разбирате ли колко объркани могат да са хората тук долу? Как могат да възникнат… определени фракции и да им щукнат разни идеи?
— Добре, сенатор Багър — казах. — Да речем, че е възможно Есмералда да е била просто самотна убийца. Биткаджийка, ако употребим новия разговорен термин.
— Есмералда ли? — попита тя.
— Името на убийцата, сенаторе.
— Знаете името ѝ?
— Да, тя ми го каза в последните си мигове.
Последва продължителна тишина. Сенаторката трябваше да натисне бутон, за да предава, а в момента не го натискаше. Зачудих се каква ли суматоха цари в другия край. Бях сигурен, че Багър не е сама. Вероятно бе обградена от множество хора, които си водеха бележки и ѝ подаваха предложения. Фактът, че бях говорил с тяхната убийца, бях научил истинското ѝ име и я бях убил собственоръчно, явно не се приемаше добре. Сигурно вече бяха прибрали тялото ѝ и можеха да се убедят поне в част от думите ми.
Замислих се за онова, което Кроу бе казал за спечелването на независимост. Никоя политическа групировка не би получила такава, освен ако не е достатъчно силна да се бие за свободата си. Този урок се срещаше навсякъде в историята и изглежда сега го повтаряхме. Справянето с тяхната убийца и извличането на информация от нея трябваше да ги впечатли.
— Командир Ригс — рече сенаторката предпазливо. — Трябва да си сътрудничим за доброто на човечеството. Как да започнем на чисто?
— Като начало ще се съгласим да разпространите публична версия, която спестява неудобства и на двете страни. Предлагам да извъртим нещата така: Правителствена агентка се е опитала на своя глава да завземе един от корабите ни. Чула е, че корабът на Пиер ще бъде лесна мишена, и е пристъпила към действие без знанието на началниците си.
— Точно такава е позицията на моето правителство — рече сенаторката, — защото това е истината.
— Естествено — казах аз. — Въпреки тази тежка провокация ние няма да прекъснем дипломатическите си отношения с вас. Но сигурно разбирате, че трябва отново да спечелите доверието ни и че отсега нататък мерките ни за сигурност ще бъдат максимално затегнати. В бъдеще ще приемаме на корабите си само известни обществени фигури на изборна длъжност. Никакви асистенти, бодигардове или предмети, по-големи от химикалка, няма да бъдат допускани заедно с вас.
— С мен ли?
— Да. Естествено, сенаторе, надявах се да се изявите като доброволка. Имам нещо, което много бих искал да ви покажа. Произведение на извънземната технология, което може да спечели сухопътната война с макросите.
Тя се поколеба.
— Налага ли се да съм аз?
— Не съм убиец, Ким — казах меко. — Есмералда ме нападна и аз се защитавах.
Отново колебание.
— Ще дойда на борда. Чела съм профила ви шест пъти. Не ми приличате на типичен убиец, командир Ригс. Надявам се, че не сте се променили.
Уговорихме час. Щяхме да обядваме заедно. Аз щях да осигуря храната.
21.
„Съюзите винаги се коват в огъня на необходимостта, а не се леят от сладкото вино на любовта.“ Спомнях си, че съм чел някъде този цитат, и днес той ми изглеждаше особено подходящ.
Истината бе, че когато се срещнах за първи път със сенатор Багър, и двамата не бяхме особено щастливи от ситуацията. Аз я смятах за съучастница в убийството на човек, който ми бе ако не точно приятел, то поне боен другар. С Пиер се бяхме сражавали заедно и по някакъв начин, когато се биеш на живот и смърт редом с друг човек, това ви свързва завинаги на едно първично ниво. Да загърбя всичко това заради дипломацията бе трудно, но необходимо.
— Сенаторе, добре дошли на борда на кораба ми — казах.
Багър изгледа предпазливо протегнатата ми длан. След пътуването с дългата черна ръка хората никога не са в добро настроение. Предполагам, че външността ми също имаше заслуга. Бях си помислил дали да не скалъпя една превръзка за лявото си око, защото то все още изглеждаше странно. Но Сандра изтъкна, че така съвсем ще приличам на пират. Затова предпочетох чифт слънчеви очила.
Багър най-после се отпусна, пристъпи напред и пое ръката ми. Постарах се ръкостискането ми да е колкото се може по-нежно. Не исках да откъсна ръката на сенаторката веднага след запознанството ни. Устните ѝ се усмихваха, но челото ѝ бе сбърчено. Тя разговаряше с предполагаем убиец на правителствени агенти, който носеше слънчеви очила в слабо осветена стая и почти не помръдваше мускулче, докато си стискаха ръцете.