— Сигурна ли сте, че го искате, сенаторе?
— Аз съм старомодна. Трудно ми е да преговарям с някого, ако не му виждам очите.
Сандра се изсмя при тези думи. Сенатор Багър я стрелна с особен поглед, след което се втренчи отново в мен.
Въздъхнах тихо и свалих очилата. Част от клепача ми бе пораснала отново и можех да затварям това странно ляво око, но все още се виждаше сребристо-пурпурен процеп.
Сенаторката пое рязко дъх.
— Нашата агентка ли направи това?
— Да — казах аз и си сложих отново очилата. — Боя се, че да.
— Искам лично да ви се извиня за този ужасен инцидент, командире. Уверявам ви, че подобно нещо няма да се повтори.
— Радвам се да го чуя, сенаторе.
— Моля, наричайте ме Ким. И нека ви уверя отново, че нямам нищо общо с това погрешно решение.
— Разбирам ви, сенаторе — казах. И наистина я разбирах.
Просто не ѝ вярвах.
— Има ли нещо друго, което бихте искали да ми покажете или да ми кажете?
— Да — рекох аз. — Искам да проучите този лазер. Кажете ми от каква енергия се нуждае, какъв волтаж, ампераж и така нататък. Искам да създам преносим енергиен източник за него. После ще произведа хиляди от тези оръжия. Армия, въоръжена с тях, ще има много по-голям шанс в битката с макросите.
Тя килна глава настрани, сякаш не можеше да повярва.
— Как можете да произведете хиляди?
— Всеки от нашите кораби е в състояние да се саморемонтира и да произвежда разни неща. Ако разполагаме с достатъчно суровини, нанокорабите могат да правят такива оръжия, и то бързо.
— Какво искате от нас в замяна?
— Освен договор за съюз, искаме мир и уважение. И още нещо. Много важно.
— Кажете.
— Оперативна база. Място, където да складираме провизии, да набираме персонал и така нататък. А също и бюджет, разбира се, за да купуваме каквото ни е необходимо. Трябва да сложим край на набезите. Не е хубаво за имиджа ни.
Сенатор Багър се взираше в лазерното оръжие, което продължаваше да лежи на масичката-компютър.
— Суверенна територия? Къде? — попита тя.
Вдигнах ръце.
— От законова гледна точка вероятно трябва да е нещо като посолство или сградата на ООН. Що се отнася до местоположението, какво ще кажете за парцел държавна земя в Средния запад? Или по-добре островна база, от която никой не се нуждае особено.
Тя кимна.
— Ако трябва да ви пращаме голямо количество провизии, един остров с пристанище ще е най-подходящ. Ще помисля по въпроса. Нали осъзнавате, че аз не притежавам властта да изпълня тези искания? Трябва да говоря с администрацията.
— Разбира се.
— Имам още един въпрос. Защо избрахте мен? Защо настояхте да дойда тук?
— Вас ви познаваме. Трудно бихте могли да ни пратите двойник, който всъщност е убиец. Освен това исках да променя мнението ви за нас. Исках да разберете, че сте допуснали грешка, че трябва да ни сътрудничите, а не да се опитвате да ни подчините.
Тя кимна бавно.
— Добре, командире. А вие имате ли други въпроси?
— Да. Вие сте в Комисията по международни отношения. Искам да чуя поверителната информация за войната в Аржентина. Видях пропагандата и истеричните твърдения по интернет. Двете си противоречат. Как всъщност върви войната там?
Тя облиза устни.
— Губим я. Всеки ден губим все повече земя, а от онези куполи излизат все повече машини.
— Тактически ядрени оръжия?
— Разрушихме няколко десетки, но после те издигнаха някакво защитно поле. Вече свалят всичко, което пратим срещу тях, понякога даже и артилерийските снаряди. В момента правим ядрени мини, но…
— Колко бързо напредват?
Настъпи тишина. Сенаторката се взря в лазера върху масата. От него все още се стелеха сияйни сини вълнички. Тя не вдигна очи, докато отговаряше.
— Ще бъдат в Бразилия след три седмици. Ще завладеят цяла Южна Америка до три месеца, а може и по-скоро.
Кимнах. Нищо чудно, че макросите не се бяха върнали с още кораби. Явно смятаха, че вече са спечелили.
22.
По-малко от десет дни след разговора ми със сенаторката Звездната армада вече имаше официална главна база на Земята. Очаквах да ни набутат в някоя пустиня… в Ню Мексико, може би. Но не стана така. Дадоха ни остров Андрос — прекрасно тропическо кътче в Карибско море. Размерите му бяха повече от достатъчни — над пет хиляди квадратни километра, малко по-голям от Делауеър. Мисля, че ни го дадоха, защото бе разположен точно между напредващите макроси и Флорида. Също така, за моя изненада, бе ненаселен. Бяха евакуирали около десет хиляди души за малко повече от седмица, за да ни предоставят празен, обрасъл с джунгла рай. Преди да стане наш, беше принадлежал на Бахамите. Дори не знам какво са им дали САЩ за него. Не исках и да питам. Може изобщо да не са им оставили избор. Заплахата от глобално изтребление бе направила световните суперсили доста безцеремонни в дипломацията.