Изкисках се.
— Не, сър. Предполагам, че съм си луд по рождение. Не можем да виним наносите за това.
— Свръхкомпенсация. Така би го нарекъл някой психиатър. Видял си как добри мъже умират заради твоята идея и си превъртял.
— Накарах онази машина да отстъпи, сър. Нанесох ѝ достатъчно щети, за да я обърна в бягство. После я подгоних през джунглата. Ако разполагах с цял взвод мъже с моите способности и с по-тежки оръжия…
— Да, така е. Направихме някои изчисления. Ти, в пълно снаряжение, си тичал по пясъка с около петдесет километра в час. Това е горе-долу скоростта, с която тича едно куче, знаеше ли го?
— Значи ми вярвате?
— Мисля, че си бил променен по някакъв начин, но не съм сигурен, че искам да подложа всичките си момчета на тази извънземна гадост.
— Искам само доброволци, сър. Искам да бъдат от всяка елитна част в света.
— Чуждестранен легион от изроди, така ли?
— Не бих използвал точно тези думи.
— Предполагам, че не. Но добре. Висшестоящите видяха всичко. Докладвах им, пуснах им видеофайловете без обработка. Те са готови да опитат пак. С теб начело на атаката — ако си съгласен.
Сандра привлече вниманието ми, размахвайки ръце. Вдигнах очи към нея. Тя изрече беззвучно една-единствена дума: „Не.“
— Да, сър — казах аз. — Ще го направя.
Сандра. Беше сложила ръце на кръста си и присви устни от възмущение и тревога.
— Познавам лудите копелдаци като мен, щом ги видя, Ригс — изсмя се генералът. Звучеше, сякаш току-що е спечелил някакъв облог. — Добре дошъл в специалните части. Започвай спешно да строиш свръхголеми реактори и да подготвяш от онези инжекции.
— Слушам, сър.
— И още нещо, Ригс. Конгресът планира да ти даде някакъв медал. Официално ти не се числиш към някоя от въоръжените сили, така че трябваше да измислят нещо, което може да получи всеки гражданин. Все още си гражданин на Съединените щати, нали, Ригс?
Тук трябваше да се замисля. Предполагах, че съм, защото Звездната армада не бе точно нация.
— Да. За Медала на честта на Конгреса ли говорим?
— Така го наричат. Формално, ще трябва да те мобилизират, за да ти го дадат. Предполагам, че в момента силно се нуждаят от военен герой.
Когато затворих, Сандра бе разстроена.
— Не се налага да отиваш — заяви тя.
— Напротив — отвърнах.
Тя скръсти ръце на гърдите си и присви очи. Изведнъж ми се дощя да я сграбча и да я целуна. Но знаех, че ще ме отблъсне. Беше очевидно, че е ядосана.
Вдигнах ръце и току-що възстановената бе пронизана от болка.
— Как мога да създам нов комплект оръжия, да вербувам хиляда души, които да умрат, биейки се с тези експериментални пушки срещу гигантски роботи, докато аз се крия разтреперан в този кораб?
Тя въздъхна и приседна на дивана до мен.
— Не знам, но ми се иска този път да стоиш настрана. По някакъв начин.
Известно време се взирахме един в друг. Изведнъж тя преметна един от дългите си мургави крака през моите и ме възседна. Натискахме се яростно няколко минути. Беше хубаво.
Също толкова внезапно, както се бе качила, тя скочи от скута ми. Трябваше да положа усилия, за да се овладея. Едва не се метнах към нея, но се сдържах. Току-що си бях върнал ръката и нямаше да е хубаво, без да искам, да откъсна една от нейните. Тя се изсмя леко. Нямаше идея как се чувствам. А може би имаше.
Усещах, че няма да ми пусне повече за момента. Затова реших да не я моля. Жените не харесват молбите. Насочих се към душа. Божичко, как се нуждаех от един душ! Водата бе гореща и аз останах вътре по-дълго от обичайното.
Сандра ме изненада в импровизираната ни душ-кабина точно преди да изляза. Уви ръце около мен изотзад. Целувахме се и се докосвахме. Беше още по-хубаво, отколкото на дивана.
— Получено е искане за частен канал от „Бодлоперка“ — рече корабът, прекъсвайки нашите занимания.
— Не сега, Аламо.
Корабът замълча за около трийсет секунди. Използвах всяка от тях по най-добрия начин. Сандра започваше да ми отговаря и се придвижихме на няколко етапа след целуването.
— Получено е спешно искане за частен канал от „Бодлоперка“.
— Адмирал Кроу страхотно избира момента — изръмжах.
— „Адмирал“ ли? — попита Сандра. — Кога, по дяволите, се произведе в адмирал?
— Приемаш ли искането за частен канал? — издудна „Аламо“. Понякога наистина звучеше като компютър.
— Просто отговори — въздъхна Сандра и отпусна мократа си глава на гърдите ми, — иначе няма да ни оставят на мира.