— Десантната капсула е спусната — рече корабът.
С тежки стъпки отидох в трюма. Под мен беше капсулата — приличаше на осмоъгълна стоманена тенджера под налягане. Черната ръка на кораба се издигна обратно. Видях как хората се изсипват под строй от четирите изхода. Все още никой не стреляше по тях, но щом се озоваха на покритите с отломки улици, те се втурнаха да търсят прикритие. Бяха като сто сребърни мравки, плъзнали във всички посоки. Стиснах зъби. Идваше моят ред да се появя на сцената.
„Аламо, спусни ме до групата на лейтенант Уилсън.“
Голямата черна ръка ме сграбчи около кръста и след по-малко от секунда се озовах във въздуха. Докато се носех към Земята, ми се прииска да бях целунал Сандра още веднъж. Бях я оставил на Андрос. Тя нямаше място тук. Беше само от плът и кръв, поне засега. Бяхме обсъждали идеята да се подложи на инжекцията, но решихме да не го прави. Тя бе млада и искаше да има деца някой ден. Никой не знаеше как ще повлияят нанитите на една жена и дали ще ѝ позволят да роди нормално в по-късен етап от живота си. Знаехме, че бърникат в клетъчната структура и променят ДНК-то. Колко далеч стигаше това? Какви странични ефекти можеше да има? Тя може би вече бе генетично увредена, след като бе преминала през едно възстановяване. И двамата не виждахме смисъл да поема повече рискове.
Щом усетих отново земя под краката си, се почувствах малко по-добре и веднага извадих бинокъла си.
— Няма ли следи от макросите? — попитах.
— Не, сър, градът е само наш.
— Е, да не бързаме да правим планове за вечеря — казах и махнах на Уилсън. — Хайде да навлезем във вътрешността, да намерим по-добри позиции и да се окопаем. Втората вълна може да се нуждае от прикриващ огън.
Не ни нападнаха близо два часа. Дотогава втората вълна вече бе пристигнала, бяхме заели позиции сред руините на града и третата вълна пътуваше насам — но макросите ги изпревариха.
Ракетите паднаха без свистене, но изтътнаха — само за секунда, — преди да се взривят. За щастие главите им не бяха ядрени. Страхувахме се от такива още от самото начало. Но досега врагът не бе използвал ядрени оръжия, освен изстреляните от големия кораб при първото му приземяване. Може би просто нямаха такива или не смятаха за нужно да ги използват все още.
Единствената ни противовъздушна защита бяха самите нанокораби. Но те щяха да се върнат заедно с третата вълна войници чак след седем минути.
Артилерийският обстрел на макросите продължи само около деветдесет секунди, но за това време ни удариха около сто ракети. Единственото, което можехме да направим, бе да пропълзим под бетонни блокове, в канализацията или под обгорелите скелети на колите.
Ракетите не се забиваха в земята, а избухваха във въздуха и ни засипваха с дъжд от горещи метални късове. Костюмите ни, изработени от кевлар и подплатени с олово, спряха някои от тези шрапнели, но не всички. Почти всеки получи няколко кървящи дупки. Мъжете пълзяха по земята, оставяйки след себе си кървави следи.
Аз бях улучен на четири места. Раната на тила ми бе най-лоша. Шрапнелът долетя по полегата траектория, мина под качулката ми и се заби близо до гръбнака. Гореше там и изпичаше плътта ми. Нанитите в тялото ми бързо се струпаха около засегнатите участъци. Усещах сърбеж, докато запечатваха раните. Кървенето спря по-бързо от нормалното: след две минути дупките едва сълзяха, а след четири кръвоизливът бе спрял напълно. След половин час шрапнелите започнаха да се подават от кожата ми като метални кълнове, никнещи от земята. Бавно си проправяха път навън, докато нанитите ги изхвърляха от организма ми.
След като първоначалният обстрел приключи, настъпиха няколко минути относително затишие. Всички побързаха да се прегрупират и да се огледат наоколо. Поддържахме връзка по радиото с момчетата, които следяха сателитите. Съобщиха ми, че ракетите са изстреляни от най-различни места по целия континент, предимно от самите куполи. Били пуснати по различно време, но внимателно синхронизирани да пристигнат едновременно и да ни ударят с масирана канонада.
— Две трети от силите ни са на земята, сър — каза майор Радович, след като ме намери, — но ако смятат редовно да ни засипват с такива ракетни залпове, не можем да повикаме подкрепленията.