— Сигурен съм, че ще преодолеем това препятствие — дълбокомислено произнесе Кросуел. — Такива глупости са неизбежни. Помните ли когато кацнахме на Дингоуфоръб VI?…
— Заради такива „глупости“, както благоволи да се изразиш, контактите понякога стават невъзможни — възрази Маартен.
— Но кой можеше да предположи…
— Бях длъжен да го предвидя! — избухна Маартен. — Това, че досега не се е случвало, не ме оправдава… Най-после! Ето ги!
Той тържествено вдигна в ръката си шишенце с розови таблетки.
— Абсолютна гаранция за неутрализация на всякакъв дъх, даже на хиена. Глътни две.
Кросуел с готовност преглътна.
— А сега, шефе?
— Ще чакаме завръщането на един сънлив лемур… О-хо, вече идва. Какво каза вождът?
Чедка се вмъкна през люка, вече търкайки очи.
— Вождът Морери моли да го извините за припадъка.
— Това го чухме. Друго?
— Кани ви да посетите село Ланит в удобно за вас време. Вождът се надява, че този глупав инцидент няма да повлияе на развитието на приятелските отношения между двата миролюбиви благородни народа.
Маартен въздъхна с облекчение.
— Каза ли му, че… това… ще оправим дъха си?
— Уверих вожда Морери, че дъхът ви ще бъде коригиран — сдържано потвърди Чедка. — Мен лично никога не ми е правил впечатление.
— Идеално. Веднага отиваме в селото. Може би и ти ще глътнеш една таблетка, а?
— С моя дъх всичко е наред — гордо заяви Чедка и се прозина.
Прието е при общуване с първобитно-общинна цивилизация да се използват прости многозначителни жестове, които се възприемат лесно от туземците. Нагледност! Ясни и понятни асоциации! По-малко думи — повече жестове! Такива бяха инструкциите.
Докато вървяха към селото, Маартен с удоволствие отбеляза, че съдбата му е предоставила възможност да проведе естествена, но много ефектна и направо символична церемония. Дюрелианците посрещнаха астронавтите в селото, разположено на неголяма, живописна горска поляна. То бе отделено от гората с пресъхнало речно корито, над което се издигаше малък, изящен каменен мост.
След като стигна до средата на моста, Маартен се спря и лъчезарно се усмихна. Дюрелианците ужасени се обърнаха. Той се прокле, че е толкова разсеян, и моментално си даде сериозен вид. След дълга пауза извика гръмко:
— Нека този мост бъде символ на връзката, която се установи за вечни времена между тази прекрасна, гостоприемна планета и планетата…
Кросуел извика някакво предупреждение, обаче Маартен не го разбра. Той внимателно следеше за реакциите на туземците. Те стояха неподвижни.
— Махай се от моста! — изкрещя Кросуел.
Но Маартен не успя и да се помръдне, когато камъните под него с грохот рухнаха и той с вик полетя надолу.
— Не съм виждал подобно нещо — възбудено занарежда Кросуел, докато помагаше на капитана да се измъкне изпод развалините. — Щом повишихте глас, и камъните се заклатиха. Сигурно някаква вибрация.
Едва сега Маартен разбра защо туземците винаги говорят шепнешком. Внимателно се изправи на крака, но веднага седна обратно.
— Какво има? — изплаши се младежът.
— Май съм си навехнал крака.
Съпроводен от двадесетина съплеменници, вождът Морери се приближи, дръпна една кратка реч и връчи на пострадалия дълъг жезъл от черно дърво.
— Благодаря — едва чуто каза Маартен и внимателно се изправи, като се подпираше на жезъла.
— Какво каза вождът? — обърна се той към дремещия Чедка.
— Съобщи, че мостът е бил едва на сто години и се е намирал в добро състояние. Той се извини за своите прадеди, които не са успели да построят по-здрав мост.
— А сега де! — вметна Маартен.
— Вождът каза, че вие явно сте неудачник — добави Чедка.
„Може и да е прав“ — помисли си Маартен.
Впрочем не всичко е загубено. Трябваше да бъдат съсредоточени и внимателни, за да не допускат повече такива провали.
Капитанът жално се усмихна, но навреме се усети и прехапа устни. Застана до Морири и бавно поеха към селото.
В техническо отношение дюрелианците се намираха на много ниско равнище. Е, бяха изобретили колелото и лоста, но явно това напълно удовлетворяваше техните потребности от механизация. Освен това имаха елементарни познания по геометрия и разбираха това-онова от астрономия.
Обаче се отличаваха с удивителни художествени способности. Особено добре бе развита дърворезбата. Дори и най-бедните колиби бяха украсени с фантастични дървени барелефи.