Смехът на Дейзи накара лицето на Филип да се смрачи застрашително. Той помисли, че тя му се подиграва. Скочи на крака и понечи да си тръгне, но почувства една ръка на рамото си и погледна в очите на Дейзи, които искряха в златисти отблясъци.
— Чакай, скъпи, не си отивай — произнесе тя с гърления си глас, който обещаваше много наслади. — Не се смеех на вас, а на себе си. Никога не съм мислила, че няма да имам търпение да приема лично някого от клиентите си, но сега едва се сдържам. Когато свърша с работата, с която съм се заела, ще ви накарам да се радвате, че сте ме изчакали.
Нежното й тяло се притискаше до неговото и Филип не се съмняваше, че тя го желае.
Загледа лениво как стегнатото тяло на Дейзи се движи грациозно из стаята, приближавайки се към групичката мъже, които преди минути бе водила на горния етаж. По-скоро видя, отколкото чу бързите реплики, които съдържателката разменяше с разгорещените, готови за действие мъже. Бляскавата усмивка на Дейзи подсказа на Филип, че е постигнала доста задоволително споразумение. След като кимна на един грубоват мъж, явно богат търговец, Дейзи се върна при Филип, който наблюдаваше с дистанциран интерес как търговецът изкачва стъпалата две по две, сподирян от подвикванията и дюдюканията на другите мъже.
— Не я оставяй да те изцеди, Рафи — изкрещя някой.
— Обзалагам се, че тая малка французойка знае как да използва устата си — изсмя се друг и направи неприличен жест с ръка.
Филип не обърна внимание на подмятанията им и насочи цялото си внимание към Дейзи, надявайки се нейният многостранен чар и големият й опит в леглото да занимават ума и тялото му достатъчно дълго, за да заглушат смущаващите мисли за невярната среброкоса кокетка, чието телце го подлудяваше от желание.
— Много доходна вечер — промърмори Дейзи, притискайки ръката на Филип към тялото си с потъмнели от желание очи.
Самоуверена усмивка изви нагоре ъглите на начервените й устни и без да губи време, тя поведе Филип нагоре по стълбите към своята стая. Току-що бе получила най-високата възможна цена за френското момиче Лиза, а виното, примесено с наркотик, бе подействало по-успешно, отколкото можеше да си пожелае. Повечето от мъжете си бяха избрали по някое момиче и най-важното, тя предвкусваше цяла нощ, изпълнена със страст, в прегръдките на красивия мъж, вървящ до нея.
Едва когато водата изстина, Габи усети, че трябва да излезе от ваната и да се изсуши пред топлия огън, за да спре да трепери. Излизайки предпазливо от ваната, тя взе миниатюрната хавлия, която Мили й беше донесла, и започна да изтрива треперещото си тяло със замечтан, далечен поглед в почти стъклените си очи. Огънят в камината осветяваше бялата й, почти алабастрова кожа. Габи пусна хавлията долу и тръгна лениво към леглото, за да облече дантелената дрешка, която й бяха представили като нощница. Дрехата, която Дейзи бе пратила на Габи, беше съвършено прозрачна, с тънки презрамки и ниско изрязано деколте, което се завързваше под гърдите със сатенена панделка; по-надолу нощницата падаше на красиви, богати гънки около стройните й крака. Габи не можеше да се съсредоточи в нищо друго освен в своето пулсиращо, треперещо от желание тяло. Задъхана от силните емоции, тя едва удържаше ръцете си да не блуждаят по изтормозената й плът.
Докато стоеше така до леглото, объркана и несигурна какво да направи, вратата се отвори и в стаята влезе набит мъж, чиито груби черти рязко контрастираха със скъпите му дрехи.
— Боже господи! — възкликна той със страхопочитание, — отблизо си още по-красива. И си струваше всяко пени, което платих!
— Господине? — запита Габи, смръщвайки чело озадачена. Защо беше в някаква спалня с непознат мъж, неподходящо облечена почти с нищо, запита се тя с усилие на волята.
— Цяла-целеничка французойка — ахна мъжът с неприкрито възхищение. — Казвам се Рафи, мадмоазел — осведоми я той пристъпвайки жадно към плахо отстъпващото момиче. — Ние двамата ще си прекараме чудесно.
Погледът в кръглите мънистени очички на Рафи не можеше да се обърка с нищо и макар Габи да бе отвратена от мъжа, плътта й се стремеше към него. Всяка свързана мисъл изчезна от ума й, докато тялото налагаше собствената си воля. Не осъзнаваше нищо; в този момент искаше само да утоли непоносимия глад, измъчващ трескавото й тяло.
Рафи в миг раздра съблазнителата нощница и се нахвърли върху Габи с неутолима жажда, впи ръце и устни в нежната й плът, а нейните викове и стонове го подлудяваха още повече. Тя дърпаше дрехите му като изпаднала в несвяст, докато той най-накрая успя да ги съблече. След това Рафи я взе на ръце и я хвърли на леглото, затискайки я със силното си набито тяло.