— Невъзможно — изрева той, когато Дейзи съобщи фамилията момичето. Също като моминското име на Габи! — Оставих я добре защитена на „Наветрен“! Как би могла да дойде тук?
Той изблъска грубо Дейзи от мястото й пред дупката и сам залепи око на нея. Това, което видя, накара кръвта му да се смръзне във вените. Див гняв избухна зад челото му и Дейзи отстъпи назад ужасена.
— Какво има, скъпи? — запита тя, изведнъж изплашена, че е приела луд човек в леглото си. — За какво говориш? Можеше да погледнеш тая французойка по-рано, но тогава отказа. — Приближи се към Филип и опря в него голите си гърди, опитвайки се да го разсее. След като бе видяла спектакъла в другата стая, бе напълно готова пак да го приеме в себе си. — Хайде, върни се в леглото — измърка тя с гърлен глас.
Но Филип не я чуваше и не я виждаше. Това, на което току-що бе станал свидетел, го бе оставило потресен и го бе лишило от дар слово. Противно на всякакъв здрав разум, французойката с мъжа, когото Дейзи бе нарекла Рафи, беше самата Габи! Голото й, плувнало в пот тяло бе притиснато към дюшека, Рафи почти бе смазал крехката й фигура под мощния си торс. Но тъкмо лицето на Габи накара Филип да изпадне в транс. Очите й бяха станали тесни цепнатини, присвити от страст, на жадно отворените й устни блуждаеше порочна усмивка. Почти чуваше стоновете й и насърчителните й думи, докато ръцете й се движеха по едрото тяло на Рафи. Сигурно го бе изтощила, защото лицето му беше червено и се потеше обилно, докато седалището му се вдигаше и спускаше в бързи отсечени движения, а обзетата от страст жена под него изпиваше всяка искрица от трескавата му енергия.
В края на краищата ужасът от гледката блъсна Филип като боен чук право в корема и той едва се сдържа да не повърне.’
— Боже господи! — изруга той с все сила. — Какво си й направила?
Дейзи бе смаяна от яростната реакция на Филип. Какво пък толкова се е загрижил за малката френска курва, запита се тя. Защото тя си беше точно това. Дейзи и за миг не беше повярвала на историята за манастира и жестокия съпруг. Във всеки случай, уменията й в леглото опровергаваха баснята за манастирското възпитание.
— Какво общо има това с тебе, скъпи? — измърка Дейзи, надявайки се да примами отново Филип в леглото.
— По дяволите, Дейзи! — избухна Филип и яростта му се обърна срещу жената, която стоеше до него. — Та това е съпругата ми — тук с тоя луд!
Филип навлече дрехите си с една ръка, хвана Дейзи с другата и изхвръкна от стаята, влачейки голата жена след себе си.
— Съпругата ти! — ахна Дейзи и смръщи лице, когато Филип я стисна по-здраво за китката. — Не! Не може да бъде! Тя е само една френска курва.
Без да обръща внимание на думите на Дейзи, Филип нахлу в съседната стая, влачейки съдържателката след себе си. Задавените викове на Габи късаха сърцето му. Но когато тя извика името в пристъп на агония, на измъченото му лице се отпечата маската на лудостта.
Мъжът, лежащ върху Габи, бе така омаян от извиващото се под него тяло, че не чу влизането на Филип.
— Казвам се Рафи, малка кучко — грухтеше той, — и съм също толкова добър, колкото тоя твой Филип, който ида е, да го вземат дяволите, но проклет да съм, ако не си ме изсмукала.
Изведнъж изпотеното му тяло се отдели от леглото, прелетя през стаята и се приземи пред босите крака на Дейзи. Беше толкова изтощен, че само ахна учудено.
— Махай се оттук, боклук такъв! — заповяда Филип, давайки воля на бушуващия в гърдите му гняв. — Излизай, преди да съм те убил!
Въпреки че беше крайно изтощен, Рафи се изправи неуверено, грабна дрехите си и заяви с по-голяма увереност, отколкото усещаше в момента:
— Добре де, добре, ама не можеш да задоволиш тая малка кучка. И ти казвам, Дейзи, златна мина си напипала с това французойче. Така те изсмуква, че си забравяш името.
После, като видя мрачното изражение на лицето на Филип, изхвръкна навън, навличайки трескаво дрехите си.
Дейзи се накани да излезе от стаята, но Филип хвана китката й и я придърпа към леглото.
— Какво си й дала? — запита той ядосано, посочвайки към Габи.
— Нищо! Нищо! — настояваше тя, но страхът й растеше с всеки изминал миг. — Сигурен ли си, че това е съпругата ти?
— Да, това е съпругата ми — заяви мрачно Филип — и знам, че е била упоена, иначе нямаше да бъде тук. Не бих се поколебал да убия и жена, Дейзи, затова ми кажи истината.
Той я стисна по-силно и изви ръката й зад гърба, докато тя не изпищя.
— Добре, добре! Ще ти кажа, само не ми чупи ръката, за бога!
— За тебе ще е по-добре да ми кажеш истината!
Само това можа да изрече Филип, без да откъсва очи от Габи и от агонията, в която се гърчеше тя.