— Дадох й малко стимулант, за да я направя малко по… по-разпалена.
Филип изруга на висок глас.
— Колко си й дала, да те вземат дяволите?
— Само няколко капки в чаша вино. Няма да й навреди. Много пъти съм го използвала и не е имало лоши последици, само…
— Само какво? — запита Филип, стискайки все по-силно ръката на Дейзи.
— Никога… никога не съм го виждала да действа така силно — заекна Дейзи, мръщейки се от болка.
— Остави ли бутилката в стаята, когато излезе?
— Не! Не! Взех я със себе си. — Изведнъж ужасеното лице на Дейзи просветна. — Чашата ми — изохка тя. — Оставих пълната си чаша в стаята и… — Замълча и насочи очи към масата с двете празни чаши. Филип погледна натам, където гледаше тя, и без никакви обяснения разбра, че Габи е изгълтала съдържанието на двете чаши, в които е имало наркотик!
— Ако твоят проклет стимулант е навредил на нея или на детето й, ще се върна и ще те убия с голи ръце — обеща Филип със стиснати зъби.
— Съпругата ти е… бременна? — ахна Дейзи, сигурна, че смъртният й час й наближава. — Откъде можех да знам? Тя не ми е казала, че ще има дете.
— Как така е попаднала в къщата ти? — запита Филип и стисна още по-силно ръката на Дейзи. Понеже познаваше, Габи той разбра, че тя никога не би дошла доброволно в публичен дом.
— Един мой приятел спаси Лиза… е, както и да се казва, да не я изнасили един моряк на име Големия Джейк и ми я докара тук.
— Доброволно ли е дошла? — запита Филип с явно неверие, изписано на лицето. Достатъчно добре познаваше Габи, за да знае, че манастирското й възпитание няма да й позволи да се продава, независимо колко отчаяно е положението й. — Истината! — настоя той когато Дейзи се поколеба. — Ако разбера, че си ме излъгала, ще кажа на полицията, че си отвлякла съпругата ми.
Дейзи нямаше друг избор и му разказа всичко, каквото знаеше за Габи и как се е озовала в публичния дом. Когато свърши, тя вдигна въпросително вежда към Филип и запита с немалка доза любопитство:
— Ти ли си жестокият съпруг, от когото е избягала? Ето тази история бих искала да чуя, скъпи!
Един мускул помръдна на брадичката на Филип и той сви юмруци, едва сдържайки се да не я удари.
— Тя два пъти е била упоена! — изрева той. — Приятелят ти Майк я е упоил, за да я докара тук!
Дейзи се сви, когато усети заплахата в гласа му.
— Първата нощ й дадохме само приспивателно — защити се тя. — Мислиш ли, че ще позволя да й направят нещо? Та аз съм вложила много в нея.
— А какво ще стане с детето, което носи? Приспивателното и стимулантът ще му навредят ли? — запита Филип почти обезумял от тревога.
— Не знам — призна нерешително Дейзи. — Но съм сигурен, че тя ще се оправи, когато ефектът от наркотика изчезне. Никога на никого не е навредил досега.
— Моли се да си права — предупреди я заплашително той и Дейзи настръхна.
Изведнъж целият гняв се оттече от тялото на Филип. Главната му грижа сега беше да изведе Габи от публичният дом и да я закара на „Наветрен“, където ще може добре да се погрижи за нея. Пусна натъртената ръка на Дейзи, вдигна на ръце Габи заедно със сатенените чаршафи и я притисна към себе си като малко дете. Стори му се лека като перце, докато я изнасяше от стаята.
Усетила ръцете на Филип, Габи изстена и се притиснало него.
— Всичко е наред, скъпа — прошепна той нежно. — Нищо и никой няма отново да те нарани. Аз винаги ще се грижа за тебе. — Обърна се отново към Дейзи и заповяда рязко: — Кажи да докарат каретата ти пред задния вход. — Когато тя се позабави, той я блъсна в гърба. — Хайде, по-бързо!
Дейзи грабна метнатия настрана пеньоар на Габи, уви се с него и побърза по задното стълбище да приготви каретата. Когато Филип стигна до задната врата с лекия си товар, там вече го чакаше каретата заедно с кочияша. След миг те се понесоха към „Наветрен“.
След като нареди на капитана да насочи незабавно кораба към Мартиника, Филип отнесе Габи в каютата им и нежно я положи на леглото. После помоли моряка Лавил, който се навърташе наоколо с неспокоен вид, да донесе гореща вода, нещо за дезинфекциране и кърпи. Едва когато Лавил донесе нещата и се върна към задълженията си, Филип отви Габи и внимателно заразглежда многобройните ухапвания и одрасквания по тялото й.
Ругаейки на висок глас Големия Джейк, Майки, Дейзи, Филип нежно проми и дезинфекцира всички наранени места. После я изми от глава до пети, мръщейки се от болка и отвращение, докато изтриваше между бедрата й следите от наслажденията на Рафи.
Докато Филип се грижеше така за Габи, действието на наркотика продължаваше да разяжда тялото и духа й и тя се гърчеше и се виеше под нежните му докосвания. Доволен, че се е погрижил за всичките рани по тялото й, той я зави с чаршафа, притегли един стол и седна до нея, за да чака да се изпари наркотикът, молейки се при това тя да не пометне.