Филип, изглежда, бе задрямал, защото се събуди със силно трепване и видя Габи будна, седнала в леглото с див поглед. Явно не го позна макар, че викаше името му.
— Какво има, скъпа? — запита той със стегнато от тревога лице. — С какво да ти помогна?
— Вземи ме! Моля те! Цялата горя! — прошепна тя и се вкопчи в него. — Защо ме караш така да страдам?
Долната й устна трепереше и Филип усети огромно състрадание към нея. Тя нямаше представа какво прави и Филип силно се надяваше, че няма да си спомня нищо от случилото се в заведението на Дейзи, защото никога нямаше да го чуе да й разказва за това.
Сърцето му едва не изскочи от гърдите, когато Габи продължи да го умолява. Не можейки повече да понася да я гледа така нещастна, той стана от стола си край леглото и я прегърна, за да спре силното й треперене. А след това беше съвсем естествено да я успокои с целувка, за да уталожи хлипането й и хълцането, породено от нестихващото желание. Последва неизбежното.
— По-бързо! По-бързо! — подканваше го Габи, дърпайки дрехите му.
Макар да знаеше, че тя действа под влиянието на афродизиака, влязъл в организма й, Филип не бе в състояние да устои. Освен това, разсъди той, тя се разкъсваше от желание и кой можеше да го утоли по-добре от собствения й съпруг? Той поне щеше да я вземе нежно и внимателно, не като онзи звяр Рафи, който изливаше върху нея необузданата си страст.
Филип започна нежно да се люби с Габи и тя като че ли го позна, когато замъгленият от страст поглед започна да изчезва от виолетовите й очи и на негово място дойде едно меко, греещо сияние. Тя дори престана да трепери, докато Филип се движеше нежно в нея. Когато настъпи кулминацията й и тя започна да вика, това не бяха викове на животно, изпаднало в истерия, а изблици на влюбена жена, в обятията на своя любим.
След като Габи се сви доволно в прегръдките на Филип и заспа дълбок, естествен сън, той дълго време я гледа внимателно, преди да се унесе в неспокойна дрямка.
Филип се събуди пръв и започна да наблюдава лицето на Габи, спокойно в съня; не искаше дори да помръдне за да не стресне мирния й сън. Започна да мисли за живота си и за ужасните неправди, които бе причинил на Габи и на Сесили. Всичко случило се бе по негова вина; неговата гордост, упорството му бяха погубили всичко, което му бе скъпо. Дълбоко в сърцето си знаеше, че след последния опит на Габи да му избяга той не можеше вече да я кара насила да остане при него, иначе тя щеше да се самоунищожи в следващия си опит за бягство. Никога нямаше да се разведе с нея, но и никога нямаше да настоява тя да живее с него.
Абсолютното му пренебрежение към нейните чувства, докато я бе държал почти като пленничка на борда на „Наветрен“, бяха причинили нейното бягство и изпитанието, преживяно с безскрупулната Дейзи. Той никога нямаше да си го прости! И сега се обля в студена пот, като си спомни как Рафи опустошаваше крехкото й тяло, и горещо се замоли тя да не си спомня нищо от това. Никога нямаше да й разкрие как е била безсрамно използвана, дори сърцето му да се разкъсаше от това усилие да прикрие истината. Нима сам той не бе злоупотребявал с нея, помисли Филип с чувство на вина.
— Боже господи, как си издържала! — възкликна с угризение Филип, прегръщайки силно Габи.
С дълбок копнеж, който пронизваше душата му, той си спомни времето, когато бяха щастливи и влюбени, времето, когато с радост очакваха раждането на своето дете. Чувствата му към нея все още бяха силни и разтърсващи, но сега към тях се примесваше неверието. Възможно ли беше да възстановят някогашните си чувства един към друг?
Габи се размърда в прегръдките на Филип и бавно отвори очи с недоумяващо лице; една малка бръчица пресече гладкото и чело.
— Господи! — извика тя и се хвана за слепоочията. — Защо толкова ме боли главата?
Погледна към Филип, сякаш го виждаше за първи път, и спомените нахлуха като бурен поток в главата й. Спомни си как бе избягала от „Наветрен“ и как се бе събудила в заведението на Дейзи Уилсън, но по-нататък не можа да изтръгне нищо от ума си. Виждаше само една тъмна бездна с проблясъци на неясни спомени, някои прекалено ужасни, толкова отблъскващи, че замъгляваха мислите и мозъка й.
— Как ме намери? — запита накрая тя, усещайки внимателния поглед на сивите му очи. — Нима Дейзи…?
Филип изгледа внимателно Габи и когато стана ясно, че нищо не си спомня от предишната вечер, той каза:
— Един от моряците на „Наветрен“ те познал, когато са те внесли в къщата на Дейзи, и ми съобщи. Когато пристигнах и казах, че съм твой съпруг, Дейзи нямаше избор и трябваше да те върне.