— Аз… не си спомням — произнесе измъчено Габи, притискайки слепоочията си. — Сигурен ли си, че така е станало?
Сви инстинктивно ръце и крака и се запита защо ли цялото тяло толкова я боли.
— Бебето ми! — беше по-скоро вик от мъка, отколкото въпрос; ръцете й се вкопчиха във все още гладкия корем.
— Всичко е наред, малката ми — започна да я успокоява Филип. — Детето си е в тебе, нищо му няма. Това, че не можеш да си спомниш нищо, е, защото Дейзи ти е дала приспивателно.
Габи изпусна дълбока въздишка и всичко като че ли щеше да бъде наред, ако не бе спуснала поглед надолу по тялото си и не бе надала ужасен вик, виждайки безупречната си бяла кожа цялата изпонасинена, в драскотини и белези от зъби. Дори кожата на главата си усещаше така, сякаш някой упорито я бе дърпал за косата.
— Какво си направил с мене, Филип? — извика тя обвиняващо. — Защо си злоупотребил с мене, докато съм била в безсъзнание и не съм можела да се защитавам? Ако твоята бруталност струва живота на детето ми, никога няма да ти го простя!
Филип побеля, лицето му стана смъртнобледо въпреки загара. Досега не бе мислил какво ще каже Габи, когато открие по себе си раните, нанесени от Рафи. Но тъй като не искаше тя да разбере истината и се бе заклел никога на никого да не я каже, Филип нямаше избор и трябваше да приеме обвинението.
— На детето нищо му няма, скъпа — увери я Филип. — Колкото до това, че съм те наранил, аз… аз… — Какво би могъл да каже?
— Не се извинявай, Филип! — разяри се Габи. — Само погледни тялото ми, за да видиш на какво жестоко отношение съм станала жертва!
Едва тогава тя осъзна, че все още лежи в прегръдките на съпруга си, и се дръпна от него, изпращайки му такъв пълен с ненавист поглед, че Филип бе твърде потресен, за да заговори. За да прикрие нарастващото си вълнение, той стана от леглото и започна да се облича.
Габи също понечи да стане, но веднага се отпусна назад, притисна главата си с две ръце и изстена. Филип моментално се озова при нея.
— Не ставай, малката ми — помоли я той нежно. — Почивай си, докато не се почувстваш достатъчно добре. Няма повече да те притеснявам — обеща той, настанявайки я нежно на възглавниците, сякаш наистина бе силно загрижен.
Габи го гледаше внимателно и със страх. Едва когато той излезе от стаята, тя се отпусна и се предаде на болката, която пронизваше натъртеното й тяло.
Габи беше още в леглото, когато Филип се върна по-късно със закуската; виолетовите очи блестяха на бледото и лице, тялото й трепереше, цялото изпонаранено и бодящо. Филип разбра, че още е много рано да се преценява дали тя ще изгуби детето. И ако това се случеше, той не можеше да го предотврати. Нямаше друго лекарство, освен да настоява тя да пази леглото, а той пък да бди над нея.
— Донесох ти закуската, скъпа — каза той весело, оставяйки подноса до нея.
— Аз… не мога да ям — измърмори Габи; от гледката на храната й се повдигаше.
— Трябва — настоя меко Филип. — Ако не заради себе си, яж заради детето.
Любезните му думи не успяха да разведрят мрачните мисли на Габи. Защо е толкова нежен и толкова загрижен, запита се тя тъжно. Да не би да е измислил някакъв нов начин да я накаже? Загледа го внимателно, докато той вземаше с лъжицата малки хапки и я хранеше като дете. Габи беше толкова изненадана от необичайната му грижа към нея, че автоматично отваряше уста. Когато изяде почти цялата храна от чиниите и възрази, че не може да поеме и хапка повече, Филип остави подноса настрана и няколко минути внимателно я гледа мълчаливо. Габи имаше ясното чувство, че той се опитва да запомни лицето й. Мълчанието помежду им стана почти болезнено. Накрая Филип проговори:
— Габи, ако не си забелязала, „Наветрен“ е в открито море. Снощи напуснахме Норфък. — Габи не каза нищо. — Плаваме към Мартиника. Аз… мисля, че трябва да се посъветваш с лекар за бременността си. Сега за тебе Мартиника е най-подходящото място.
— Защо те е грижа за това, Филип? Това дете не означава нищо за тебе.
— Ти още си моя жена — дойде нерешителният отговор на Филип. Следващите му думи я накараха да зяпне изумена; той ги произнесе с нисък измъчен глас. — Когато стигнем Мартиника, си свободна да правиш каквото искаш. Аз… няма да те карам да се върнеш в Белфонтен с мене или да подновим отношенията си. Дали ще се държиш като моя съпруга — това ти сама ще решиш.
— Да не би да искаш да кажеш, че ще се разведеш с мене, Филип? — запита Габи невярващо, смаяна от коренната промяна в поведението на съпруга и.
— Не! — извика Филип високо. После добави с по-тих глас: — Никога няма да се съглася на развод.