— Преди да ти позволя да тръгнеш по собствения си път — продължи Филип с каменно лице, — ще те помоля само за две неща. — Габи не му отговори и го изгледа недоверчиво. — Най-напред, още щом стигнем в Мартиника, настоявам да те прегледа доктор Рено. — И тъй като Габи не възрази, той продължи. — Второ, докато сме женени, ще продължа да те издържам. Ще уредя да теглиш от моя банков влог, когато имаш нужда от пари. Няма да позволя на Дювал да издържа моята съпруга.
Габи се замисли над думите му. Нямаше възражения относно прегледа на доктор Рено; за издръжката, която той й предлагаше, също не възрази. Нямаше толкова много да зависи от Марсел, ако разполагаше със собствени пари, а и на детето на Филип нямаше да липсва нищо.
— Съгласна съм, Филип — изрече тя уморено, учудена от лекотата, с която бе получила свободата си.
— Значи нямаме какво друго да разискваме, скъпа. Вероятно няма да те виждам често през остатъка от пътешествието. Морякът Лавил ще се грижи оттук нататък за твоите нужди, докато стигнем Мартиника. Сега само те моля да си почиваш, да възстановиш силите си и… и… — Не можа да продължи, чувствата му бяха твърде близо до повърхността, твърде болезнени. Обърна се внезапно и излезе от каютата. Габи впи поглед в гърба му, докато не изчезна, наранена, озадачена, объркана… и със странно усещане за лекота.
Верен на думата си, Филип не направи опит да се срещне с Габи през следващите седмици. Тя нямаше представа, къде спи той и това не я интересуваше. Поне не измъчваше тялото й с постоянните си любовни набези, не искаше повече от това, което тя бе склонна да му даде. Бе последвала съвета му и прекарваше дълги часове в леглото, възстановявайки здравето си, а понеже пътешествието беше скучно, тя се развличаше, хранейки се така добре, че дори морякът Лавил, който бдеше над нея като квачка, изглеждаше доволен.
Колкото по на юг отиваха, толкова по-меко ставаше времето и Габи излизаше на палубата колкото за да се раздвижи, толкова и за да прогони скуката. Понякога усещаше как някой я наблюдава по време на разходката й, обръщаше се внезапно и срещаше забуления поглед на Филип, напрегнат, но непроницаем. Когато това се случеше, той кимваше кратко и изчезваше.
Така минаваха дните. Макар че Габи си почиваше, хранеше се и редовно се разхождаше, все пак си оставаше отчайващо слаба; Огромните виолетови очи като че ли поглъщаха всичко друго на бледото й лице. Не беше болна, но усещаше нещо странно — сякаш някаква отрова подяждаше слабите й сили. Не само я преследваше чувството, че нещо не е наред с нея и детето й, но усещаше и някаква огромна празнота, сякаш от живота й бе изчезнала всякаква светлина.
В последната нощ на борда на кораба Габи реши да се оттегли веднага след вечеря. Искаше сутринта стане рано, за да види още от далече Мон Пеле и белите плажове около Мартиника. Сега за нея Мартиника бе домът и тя се радваше, че се връща там.
Почти разсеяно се приготви за лягане. Въздъхна, свали ризата през главата си и започна да изучава в огледалото леко издутия си корем, мислейки как ще изглежда след няколко месеца.
Изведнъж вратата се отвори и Филип влезе със също толкова стреснат израз като Габи, неволно нарушавайки интимния момент. Гледката на безупречно бялото й тяло го накара почти да загуби ума и дума.
— Ужасно си привлекателна, скъпа — проточи той и пламъкът на желанието блесна в пепелносивия му поглед.
— Филип! Какво правиш тук — ахна Габи и трескаво се спусна да си търси пеньоара из малката каюта.
— Дойдох да си взема нещата — каза той с глас, пресипнал от желание, — но като те видях така… Господи, не съм от желязо!
Габи отстъпи една крачка назад пред пламтящия му поглед, изгорена от палещата жажда, която се излъчваше от твърдото му тяло. Тя несъзнателно прикри с ръце изпъкналия си корем, сякаш за да запази детето си от неговата страст. Той мигновено се озова при нея и привлече треперещото й тяло в обятията си.
— Габи, скъпа, искам те! Позволи ми да те любя още веднъж, за последен път!
В ушите на Габи това прозвуча като молба на удавник, който проси спасение. Това не беше същият мъж, който я бе вземал така брутално, бе я унижавал и потискал. Този странен мъж се държеше така, сякаш наистина имаше нужда от нея. Каква игра разиграваше сега, запита се тя, макар че плътта й се стремеше към изгарящия му допир.
Тъй като Габи не протестира, Филип, без да губи време, я отнесе в леглото и бързо свали дрехите си. Минаха сякаш секунди, преди устните му да завладеят нейните — настойчиво, но не без нежност. Той мина с език по нежните ръбове на устните й, сякаш за да запомни формата им, после се потопи в сладостта на устата й. Тя почувства жаждата му, бе покорена от нея и тогава усети как му отвръща, самата тя жадуваща за него. Замря на място, чувствайки как устата му слиза надолу, за да засмуче щръкналото й зърно, как после спира на нежната издутина на корема, а ръцете му го галят с леки милувки, почти със страхопочитание. Той продължаваше своето пътуване надолу. Габи го чувстваше, огромен и щръкнал, притиснат до нея, и неволно изстена, когато по тялото й се разля топла, приятна умора и прилив на страст.