— Сега, скъпа, сега — уверяваше я Филип с нежен шепот. — Искам още веднъж да отдам почит на всеки сантиметър от тялото ти.
И той продължи да прави точно това. Не остана нито едно местенце от тялото й, което да не бе почетено. Макар че Габи беше готова за него, Филип не искаше да бърза. Дори леките викове и стонове на наслада, когато намереше някое място, особено податливо на устните и ръцете му, не разколебаваха решимостта му. После устата му намери зрънцето, което търсеше, и Габи изви гръб, притискайки се към него, стисна го още по-здраво, обгръщайки го с крака, докато той я вкусваше и дразнеше с езика си, жаден за нейната медена топлина.
— Ела, Филип! — извика Габи, гърчейки се, стенейки, изпаднала в лудост от преживявания екстаз.
Подтикван от думите й, Филип проникна в нейната кадифена мокрота, уплашен, че може да я нарани, но не можейки да сдържа страстта си. За негово учудване Габи притисна таза си до неговия, смайвайки го със страстта, която той бе събудил у нея, и с интензивността на своята реакция.
Габи го искаше целия и като че ли за да го докаже, обви ръце и крака около трескавото му тяло и го заключи в здрава прегръдка. Потънал в нежните дълбини на утробата й, Филип забави ритъм и започна да вкусва и да се наслаждава на радващата му се плът. Кръвта на Габи кипеше, реки от разтопена лава тепаха във вените й, тя държеше Филип здраво и го притискаше силно до себе си. Усещайки настойчивостта й, той ускори движенията, натискайки надолу, надолу, надолу, дълбоко в медено-кадифената бездна на плътта й. Чувайки нейния дълъг, копнеещ вик, Филип притисна устни до нейните, заглушавайки стенанията й, които в ушите му се превръщаха в гръмотевично ехо.
Легнали един до друг, задъхани, с допрени тела, те бавно слизаха от небесните селения, където бяха стигнали заедно. Когато Филип накрая възвърна гласа си, в него прозвуча тъга.
— Чудесно сбогуване, скъпа. То ще остане завинаги в мене.
Габи не можеше да отрони и дума. Искаше раздялата им да бъде колкото може по-приятелска, като се имат предвид обстоятелствата, и всичко, което би могла да каже, би нарушило тази атмосфера. Тя не можеше да си позволи това, тъй като дълбоко в себе си знаеше, че макар Филип да желае тялото й, той никога не може да се застави да й повярва, да й се довери. Тя въздъхна жално и усети, че току-що се бяха сбогували по такъв начин, който доказваше, че любовта й към него не е напълно угаснала… но вече е много късно… много късно.
Като чу въздишката й, у Филип нахлу чувството на вина и угризение, той се упрекна, че отново се е възползвал от нея, използвал я е, за да задоволи страстта си, страст, която щеше да го тормози до края на живота му. Затова, за да не каже или да не направи нещо, което би могло да я разгневи, той стана от леглото, внимавайки да не я докосне, уплашен, че може пак да я пожелае, и започна да се облича.
— Ще бъда тук, за да те придружа до брега, Габи — каза Филип, закопчавайки копчетата на меката си ленена риза, обърнал поглед настрана от примамващото й тяло, невероятно привлекателно въпреки бременността.
— За какво? Нали скоро всички ще разберат, че сме се разделили?
— Може би няма — каза той тайнствено.
Вече облечен, Филип накрая намери смелост да погледне Габи в лицето. Копнееше отново да се люби с нея, насила да пречисти тялото и ума й от присъствието на Дювал. После очите му се спряха върху нежната извивка на корема й и той стисна устни. Детето, което тя носеше, би трябвало да е негово, а не от Дювал, за бога! Ръката му неволно посегна да погали гладката издутина. Габи трепна, но не направи нищо, за да го спре, очаквайки, че той ще каже нещо. Но той изруга, дръпна се рязко и изскочи навън в тъмната, самотна нощ.
Филип очакваше Габи на следващата сутрин, когато тя излезе от каютата си с морави сенки по безупречно бялата кожа под очите. С хладно отчуждение, което прикриваше истинските му чувства, той й предложи ръка и двамата слязоха по подвижното мостче.
Гледките и звуците на острова очароваха Габи. Очите й и ушите й бяха така изпълнени с жизнерадостната глъчка на живописната тълпа, че тя не разбра, че Филип е наел карета — усети го едва когато той я настани вътре.