— Къде отиваме, Филип? — попита тя. — Ти като че ли каза…
— Успокой се, скоро ще видиш скъпоценния си Марсел. Но най-напред отиваме при доктор Рено. Мога да остана в Сен Пиер само няколко дни, след това трябва да ида да видя плантацията си.
Доктор Рено приключи прегледа и седна да поговори с Филип, докато Габи се обличаше.
— Как е съпругата ми, докторе? — запита Филип сериозно загрижен. — На мен ми се струва доста крехка в сравнение с предишната й бременност.
— Не разбирам, господин Сен Сир — започна докторът, поклащайки посивялата си глава. — Физически съпругата ви е съвсем наред, но… вие все пак сте прав. Като че ли нещо невидимо подкопава здравето й. Трябва да я наблюдаваме отблизо, ако искаме да роди детето си живо и здраво.
— От това се страхувах — измърмори мрачно Филип. — Докторе, бременността на жена ми има усложнения, за които вие не знаете. — Той замълча, премисляйки каква част от истината да скрие от добрия доктор. — Това, което ще ви разкажа, трябва да остане строго поверително.
— Нямам навика да разисквам проблемите на пациентите си с когото и да е — изфуча доктор Рено.
— Не съм искал да поставям под съмнение вашата добросъвестност — увери го Филип. — Нека ви обясня. Докато „Наветрен“ беше в Норфък, на съпругата ми й хрумнало да слезе на брега сама, след като аз изрично й го бях забранил. Загубила се и я нападнал някакъв моряк грубиян, едва не я изнасилил. За да се усложнят нещата още повече, от този грубиян я спасил един доставчик за публичен дом. Дал й приспивателно, а след това и двойна доза силен стимулант, за да я накара да се подчини на волята му.
— Боже господи! — изруга докторът, а от очите му изхвръкнаха яростни искри.
— За щастие — излъга уверено Филип — я намерих, преди да бяха успели да й навредят, и я отведох обратно на кораба.
— Горкото дете! Какъв шок за организма й, особено в нейното деликатно положение — закърши ръце добрият доктор и започна да си припомня имената на възможните афродизиаци, които тя може да е била принудена да погълне.
— Докторе — каза Филип, снишавайки глас, — съпругата ми не помни преживените от нея изпитания. Бих предпочел това да си остане така — ако е изгонила този неприятен епизод от мисълта си, не виждам защо да й го съобщаваме.
— Мъдро, много мъдро — съгласи се доктор Рено и кимна. Но той чувстваше, че много неща са останали неизказани, усещаше, че в Норфък с госпожа Сен Сир се е случило нещо ужасно.
— Загрижен съм за здравето на Габи и за детето. Възможно ли е наркотиците, които са били дадени на жена ми, да навредят на бебето?
— Приятелю — каза докторът, — не знам какви наркотици са дали на съпругата ви; има десетки вещества, които могат да предизвикат описаните от вас резултати. Знаем какъв е ефектът от тях, но никой не може да каже с точност каква вреда могат да нанесат на едно неродено дете. Можем само да чакаме, да наблюдаваме и да се молим. Разбира се, в светлината на това, което току-що ми изложихте, бих настоял съпругата ви да остане в Сен Пиер под моите грижи. Белфонтен е твърде отдалечен.
— И аз така мисля, докторе — съгласи се прекалено бързо Филип. — Но за съжаление не мога да остана в Сен Пиер. Наложително е да се върна към моите отговорности в Белфонтен.
— При тези обстоятелства не бих сметнал за препоръчително госпожа Сен Сир да остане в градската ви къща сама, единствено със слугите.
— И аз така мисля, докторе — кимна Филип. — Ето защо уредих моят… приятел… Марсел Дювал да се грижи за Габи. Той през по-голямата част от годината живее в Сен Пиер, оставил е имението си Льо Шато под управлението на своя отличен надзирател. Тя ще живее в неговата градска къща, под неговите грижи, докато се роди детето.
Филип не можа да не забележи смаяният поглед на доктора.
— Ммм… доста необичайно, не мислите ли, господин Сен Сир? Много клюки ще има по повод… около това… споразумение.
— Но аз съм сигурен, че вие няма да позволите клюките да се разпространяват, докторе — продължи Филип с присвити като цепнатини очи. — Съпругата ми остава в Сен Пиер по ваше настояване и пребиваването й се радва на пълното ми одобрение. Като знаете това, няма да ви е трудно да затворите устите на злонамерените клюкари, които биха искали да съсипят репутацията й.
— Можете да бъдете уверен, приятелю — каза докторът, — че в мое присъствие няма да бъде произнесена нито една обидна дума срещу красивата ви съпруга. Тя е преживяла твърде много изпитания, за да допуснем да я оскърбяват безсърдечни думи. Сигурен съм, че Дювал ще изпълнява предано дълга си към жената на такъв приятел, какъвто сте вие.