Филип въздъхна облекчено. Бе представил компрометиращото бъдещо положение на Габи по единствения възможен начин. Чувстваше, че й дължи поне това. Доктор Рено щеше да се грижи за здравето й и да пази репутацията и, най-малкото докато се роди детето. Изведнъж в ума му се появи една мисъл. Той бе забравил да зададе най-важния въпрос.
— Кога ще се роди детето, докторе?
— Тези неща трудно се предвиждат, но според моите пресмятания ще станете баща към края на август или в първата половина на септември.
Когато пресметна набързо, Филип призна, че детето може да бъде само от него, ако се роди след първи септември. Всяка дата преди това би доказала окончателно, че Марсел е баща на това дете, както той подозираше.
— Точно тогава в стаята влезе Габи.
— Е, докторе — запита тя и лицето й показа признаци на умора. — Достатъчно ли съм здрава?
— Не намирам нищо у вас, госпожо Сен Сир, което изобилието от добра храна и умереният климат на Мартиника да не могат да излекуват — отвърна докторът привидно строго.
— Имам усещането, докторе — призна нерешително Габи, извърнала очи от Филип, — че тази бременност не върви както трябва.
Филип не можа да не премига болезнено от обвинителната нотка в гласа й.
— Няма такова нещо, скъпа. Вярно е, че сте доста слаба, но на бебето му няма нищо. Заради вашата сигурност обаче мисля, че е най-добре да останете в Сен Пиер, където ще мога да ви наблюдавам, и вашият съпруг се съгласи.
Габи погледна смаяно Филип, отвори уста, но той не й даде време да изрече въпроса си. Изправи се, благодари на лекаря, хвана властно Габи под ръка и я изведе от кабинета.
— Каза ли на доктора? — запита Габи, когато се озоваха навън.
— Какво да му кажа, скъпа?
— Че се разделяме! Той рано или късно трябва да научи.
— Не съвсем — призна донякъде виновно Филип. — Казах му, че не мога да остана в Сен Пиер с тебе заради неотложни задължения в Белфонтен, казах му и че моят добър приятел Марсел Дювал ще те вземе в своя дом и ще се грижи за тебе, докато се роди детето.
Думите на Филип съвсем шокираха Габи.
— Защо? Защо го правиш?
— За да те предпазя от клюките, — каза той студено. — Интересува ме онова, което другите говорят за тебе, дори ако теб, не те е грижа!
Габи го погледна, но лицето му бе като изсечено от мрамор, а погледът съвършено непроницаем. Накрая й стана ясно какво иска да каже той.
— Искаш да предпазиш себе си! Своето име искаш да запазиш от очерняне!
— Щом така мислиш… — изрече той сухо, помагайки й да се качи в наетата карета.
След като настани Габи вътре, Филип затвори вратата и пъхна глава през прозореца.
— Няма да идвам с тебе в къщата на Дювал, затова нека се сбогуваме още сега. Ако имаш нужда от мене, аз съм в градската си къща още два дни. Наредих сандъците ти да бъдат откарани у Дювал. Ако ти трябва нещо от плантацията, ще ти го пратя. Може би ще искаш бебешките дрешки, които беше направила за нашето дете?
Габи побледня, лицето й стана смъртно бледо.
— Ще ти съобщя — заекна тя, объркана от привидното безразличие на Филип. — Сбогом — прошепна тъжно. — Бог да те пази.
При последните й думи лицето на Филип омекна, сивите му очи се замъглиха. Неволно той протегна дългите си ръце към нея, притегли я към себе си, за да достигне устните й, и притисна своите до тях нежно, с копнеж и любов.
— Довиждане, скъпа.
Той се отдалечи и остави Габи смаяна от неприкритото чувство, което пролича в прощалната му целувка.
— Сбогом Филип — прошепна тя в тишината на празната карета със странно натежало от болка сърце, с тъга, която би искала да прогони.
17
Габи застана нерешително пред портата на Марсел, хванала чукчето в ръка, а в ума й се гонеха най-различни мисли. Разбра, че влезе ли в дома на Марсел, окончателно губи всяка надежда за помирение с Филип. Но нима той вече не се бе отказал от собственото си дете? Не, помисли Габи и решително повдигна брадичка, Филип не заслужава сина или дъщерята, която щеше да му роди. Взела решение, тя стисна здраво чукчето и се приготви да оповести присъствието си. Но преди да вдигне тежкия му месингов език, един глас зад гърба й я стресна.
— Габи, скъпа! Наистина ли сте вие? Обезумях от ужас и притеснения, когато Сен Сир така ви отвлече в Ню Орлиънс!
Габи се обърна точно в мига, когато Марсел влизаше през портата с неимоверна радост, изписана на красивото му лице.
— Марсел! — изхлипа Габи, разбирайки изведнъж колко много се радва, че го вижда.
— Къде бяхте, скъпа? — запита Марсел, вглеждайки се в бледото й лице. Това, което видя, го накара да изпъшка и той привлече Габи в прегръдките си. — Какво е направил с вас, Габи? Господи, само се погледнете, та вие сте болна! Ако ви е сторил нещо лошо, ще го убия! — изрече със студена ярост Марсел.