Тъмните сенки под очите на Габи подчертаваха виолетовия им оттенък и бледността на лицето й. Кожата й бе прозрачна като фин порцелан. Марсел забеляза всичко това с нарастваща тревога.
Изведнъж Габи почувства замайване, лицето на Марсел започна да се отдалечава и тя усети как бавно се свлича.
Марсел, чието лице издаваше загриженост и любов, моментално прихвана Габи, докато тя се свличаше на земята, вдигна крехкото й тяло и влетя в къщата; положи я нежно на дивана и извика икономката си, нареждайки й да донесе студена вода и чисти кърпи. После започна да откопчава прилепналата рокля на Габи, тръгвайки от ниско изрязаното деколте, и стигна чак до талията, където пръстите му спряха, защото забеляза за пръв път закръглената талия и леко издутия корем. Изскърца със зъби в едва потиснат гняв, но продължи с грижите си, докато икономката Тилди донасяше водата и кърпите.
Марсел отпрати Тилди и нежно изми зачервеното лице и шия на Габи, после продължи да я плиска, докато очите й започнаха да се отварят.
— Габи, скъпа — повика я той нежно, — какво е направил с вас?
Габи премига учудена, че вижда Марсел, надвесен над нея. Опита се да отговори, но той сложи пръст на устните й.
— Не говорете, докато не си възвърнете силите, скъпа. Веднага ще пратя за лекар.
— Не, Марсел! — отвърна Габи, опитвайки се да стане. — Тъкмо идвам от кабинета на доктор Рено!
— Вече сте били на лекар?
— Да, Филип настоя да ме придружи дотам още щом слязохме на брега заради… заради моето… положение — заекна плахо Габи. Розовите петна по бузите бяха първият цвят, който Марсел видя на бледото й лице, откакто я бе заварил застанала пред вратата.
— Филип знае, че носите детето му? — извика смаяно Марсел.
Защо Габи беше дошла при него? Сен Сир със сигурност нямаше да я остави да му се изплъзне сега, когато носеше неговият наследник, помисли той.
— Филип знае, че съм бременна — прошепна Габи толкова тихо, че Марсел трябваше да се наведе, за да я чуе. — Но… но… о, Марсел — изхлипа Габи, хващайки го за ризата, за да скрие главата си на гърдите му. — Той не иска да повярва, че детето е негово!
— Боже господи! И кой според него е бащата?
Габи вдигна забулените си в мъгла очи и Марсел бе шокиран и разгневен, виждайки божата и страданието във виолетовите им дълбини. Дори без да му казва, той знаеше отговора. Но думите на Габи само го потвърдиха.
— Филип вярва, че сме били любовници и че вие сте създали детето ми, преди да напусна Мартиника на борда на „Южна звезда“.
— Ако това беше вярно, щях да бъда най-щастливият мъж на света, скъпа — каза нежно Марсел. Никога досега не бе говорил по-сериозно. Как би обичал дете, родено от Габи и създадено от него! Изведнъж той стисна челюсти, юмруците му се свиха и очите му се превърнаха в студени зелени изумруди.
— Какво ви направи този глупак, след като е решил, че детето, което носите, не е негово? Да не ви е набил? Да не ви е морил от глад? По вида ви може да се съди, че с вас са се отнасяли зле. Да не би… кажете ми, Габи, всичко ми кажете — настоя Марсел със стиснати зъби. — Колкото по-скоро разбера истината, толкова по-скоро ще го извикам на дуел и ще го убия. А когато останете вдовица, ще се оженим.
— Марсел, моля ви, чуйте — изрече плахо Габи. Поради някаква необяснима причина тя не искаше Филип да умре. — Когато разбрах, че ще имам дете, казах на Филип, мислех, че ще се зарадва. Но реакцията му ме зашемети. Той не искаше да повярва, че съм му останала вярна.
— Проклет глупак! — изруга Марсел. — Тогава ли започна да се държи лошо с вас?
Габи си спомни за Норфък и потръпна.
— Не, напротив — призна тя, все още учудена от странното поведение на Филип, след като я бе намерил в дома на Дейзи Уилсън. — Допреди това бях едва ли не затворничка на борда на „Наветрен“. Филип ми взе дрехите и ме принуди да му се подчинявам. Мисля, че беше решил или да пречупи волята ми, или… или да ме убие.
— Сега знам, че не мога да го оставя жив! — изръмжа Марсел. — Колко ли сте изстрадали! Но вие казахте, че той се е променил след Норфък. В какво отношение?
— Да, промени се. Но не преди аз отново да се опитам да избягам. Нямаше как да остана при него и да позволя той да третира собственото си дете като копеле. Затова слязох от кораба, докато Филип беше на брега. Само че… само че…
— Какво има, скъпа? — Като видя колко е измъчено лицето на Габи, Марсел трябваше да добави: — Кажете ми само ако искате.
— Всичко, което стана в Норфък, още ми е неясно, объркано ми е в главата. Бих предпочела сега да не говоря за това.