— Разбира се, скъпа, няма да ви принуждавам.
Окуражена от внимателното отношение на Марсел, Габи продължи:
— Няма нужда да казвам, че Филип ме намери и ме върна на кораба. Не знам защо, но бях болна и още не съм се възстановила.
— Сигурна ли сте, че Сен Сир не е направил нещо, което да ви навреди? Нали не ви е изоставил без грижи, докато сте била болна? — запита остро Марсел, представяйки си живо как Габи лежи болна и безпомощна пред гнева на Филип.
— Не! — отрече Габи, спомняйки си за синините и ухапванията по своето безпомощно тяло, нанесени й, докато е била в безсъзнание, но не искаше да разкрие на Марсел колко жесток е бил Филип. — Докато бях болна, Филип беше нежен и внимателен.
— Ха! Трудно ми е да го повярвам! — изфуча Марсел.
— Вярно е, Марсел, макар че тогава и на мене ми беше трудно да го повярвам. Тогава той ми каза, че няма да ми пречи, ако все още искам да го напусна.
— Филип е казал това? — По лицето на Марсел се четеше открито недоверие. — Намекна ли, че може да се разведе с вас?
— Не! Каза съвсем ясно, че никога няма да се съгласи на развод, че ако избера да… да живея с вас, то ще бъде, без да има развод.
— И вие все пак избрахте мене при тези обстоятелства, скъпа? — извика Марсел и сълзи се събраха в очите му, когато я прегърна. — Никога няма да съжалявате за своето решение, обещавам. Винаги ще ви обичам и ще ви закрилям.
— Почакайте, Марсел! — възкликна Габи, изплъзвайки се от прегръдката му. — Има нещо, което трябва да разберете. Не мога да мисля за времето след раждането на моето дете, не обещавам нищо за съвместното си бъдеще с вас.
— Сега вашето дете е мое поради това, че баща му го изостави — подчерта Марсел. — А когато нашето дете се роди, аз ще ви заведа до Франция и лично ще подам в съда молба за развод.
— И ще направите това за мене?
— За нас, скъпа, за нас. Нима не знаете? Не се ли досещате? Аз ви обичам, обичам ви. Влюбих се във вас още в деня, когато за пръв път ви видях на борда на „Наветрен“ като младоженка, нещастна в брака си. Още тогава се надявах някой ден да бъдете моя. Скоро това ще стане действителност.
Тогава, завладян от перспективата за скорошното сбъдване на най-необузданите си мечти и от горещ прилив на желание, Марсел притисна лице между гърдите на Габи и нежно целуна гладката й плът. Ръцете му се плъзнаха към корема й и той с любов погали растящото вътре дете, което щеше да обича като свое.
— Напълно вярвам, че говорите сериозно, Марсел — каза Габи с растящо учудване. — Вярвам, че ще обичате детето на Филип като свое.
— Нашето дете, скъпа — поправи я той. — Защото аз вече поемам своята отговорност. Няма да се поколебая да пазя вас двамата дори с цената на живота си!
— Вярвам ви, Марсел — изрече уморено Габи. — Но аз по никакъв начин не мога да мисля сега за бъдещето. Объркана съм, измъчена съм и крайно изтощена. Точно сега ми е необходимо вашето приятелство.
— Моят дом е ваш, скъпа. Не искам нищо от вас, не очаквам заплащане, само искам да се радвам на вашата компания и да отгледам вашето дете. А сега — изрече той рязко, смутен от признаците на умора, отпечатали се върху лицето й — е време да си лягате. — Вдигна я с лекота в силните си ръце и я отнесе в стаята за гости, полагайки я нежно на леглото. — Ще пратя Тилди да ви помогне.
Едва тогава Габи осъзна, че роклята й е разкопчана чак до кръста. Но когато видя накъде е насочен пламналият поглед на Марсел, лицето й стана пурпурно пред замечтаните му очи и ръцете й сграбчиха корсажа, за да се прикрие.
— Извинете ме, скъпа — помоли смутено Марсел, — трябваше да освободя дрехата ви, когато припаднахте.
— Разбирам, Марсел — прошепна Габи, изчервявайки се силно.
— Искам да знаете, че никога няма да се възползвам от вас или да направя каквото и да било, което да унищожи чувствата ви към мене. Независимо колко силно ви искам, никога няма да ви се натрапвам насила, както е правил в миналото Филип.
Габи видимо се отпусна при тези думи и уморено въздъхна.
— Благодаря, Марсел. Толкова сте добър с мене. Само бих искала… да мога да ви обичам така, както вие ме обичате.
— И това ще стане прекрасна моя, — усмихна се той уверено.
След като остави Габи в сръчните ръце на Тилди, Марсел излезе от къщата, с мрачен, решителен израз на лицето измина пеша краткото разстояние до пристанището и влезе в една голяма сграда, над чийто вход висеше табела, подсказваща, че това е канцеларията на компанията на Филип Сен Сир. Без да поглежда нито вдясно, нито вляво, той се отправи към една врата, на която бе написано името на Филип. Забелязвайки напрегнатия израз на лицето на Марсел, чиновникът, седнал зад бюрото пред тази врата, не направи нищо, за да го спре, когато той нахлу в личния кабинет на Филип и затръшна вратата след себе си.