— Много се зарадвах, когато научих за бременността на Габи — изрече Марсел предпазливо. — Това дете ще бъде добре дошло. Само се учудих, че си се съгласил тя да те напусне.
Думите на Марсел попариха надеждите на Филип. Макар че не бяха това, което искаше да чуе, те само засилиха убеждението му, че Марсел е баща на детето на Габи. Но той не беше чак такъв глупак, можеше да брои. Единствено времето щеше да определи всичко. Изведнъж Филип усети, че Марсел го гледа изпитателно, очаквайки да му разкрие причините, поради които се е съгласил Габи да го напусне. Размърда се сконфузено и каза:
— Разбрах, че ще е грешка да карам Габи да остане с мене против волята си. Смъртта на две жени вече тежи на съвестта ми и аз се страхувам за живота й. По-добре е да живее с тебе, отколкото да умре, опитвайки се да избяга от брак, който й е ненавистен. Дадох й възможност да избира; тя съвсем сама взе решение.
Марсел прие със смесени чувства решителните думи на Филип, макар че се съмняваше в мотивите му да позволи на Габи да си иде; въпреки всичко бе очевидно, че той обича жена си. Но явно говореше съвсем сериозно. Съвършено съзнателно би я оставил да отиде при друг мъж, вместо да й причини божа. Дори само това доказваше колко я обича. Марсел изобщо не се съмняваше, че Филип би приел обратно Габи, макар да е убеден, че носи дете от друг мъж. Следователно, както разсъни той, Филип не бива никога да узнае, че двамата с Габи не са били любовници.
— Поне веднъж в живота си разсъждаваш правилно — съгласи се Марсел.
Филип му отправи смразяващ поглед.
— Не забравяй, Дювал, Габи е все още моя съпруга. Аз никога няма да се разведа с нея. А ако си мислиш да я направиш вдовица, откажи се. Веднъж вече избягах от твоите клопки и мога отново да го направя.
Марсел пребледня. Дали Сен Сир знае за несполучливите му покушения срещу неговия живот, запита се той. Но на глас изрече:
— Твоите подозрения нищо не могат да ти донесат, защото никой не може нищо да докаже. Във всеки случай, за мене няма никакво значение, дали ще се разведеш с Габи. Когато детето се роди, ще напуснем Мартиника.
И без да чака отговор, се накани да си тръгне.
— Чакай! — заповяда Филип и се спусна след Марсел. — Казах ти, че няма да се меся, стига да се грижиш добре за Габи, и говорех напълно сериозно. В замяна искам от тебе да ме държиш в течение на всичко, засягащо здравето й в идните месеци. Като се вземе предвид какво печелиш, аз ти искам всъщност съвсем малко.
— Ако само това ти трябва, за да оставиш Габи на мира, съгласен съм.
Без повече коментари Марсел излезе от канцеларията на Филип така внезапно, както бе влязъл.
Филип седя замислен дълго време, след като Марсел си бе тръгнал. Защо Габи го бе излъгала за отношенията си с Марсел, запита се той с мъка. Защо бе настояла, че детето може да бъде само от него? Изправен пред истината, Марсел не бе отрекъл нищо. Имаше ли и нещо друго, нещо, което не се вижда? Разгневен, разочарован, наранен и объркан, Филип вдигна огромния си юмрук и тупна по бюрото с все сила. Оглушителният звук, който разцепи горната повърхност на бюрото, и болката в ръката прочистиха ума му от мъчителните видения — как Марсел и Габи се отдават на любовни наслади.
На следващия ден Филип се върна в Белфонтен. Когато пристигна, намери Амали, за да му помогне да разсее всички мисли за Габи с умения, в които нямаше равна на себе си. Но дори пламенните й приветствени ласки не можеха да замъглят образа на среброкосата красавица, чиито виолетови очи, обърнати с любов към него, успяваха да разтопят сърцето му.
Верен на думата си, Марсел редовно съобщаваше на Филип за бременността на Габи. Тези доклади явно съвпадаха със съобщенията на доктор Рено, защото той изглеждаше доволен и реши да остане в Белфонтен, вместо да се меси в живота на Габи по време, когато спокойствието имаше първостепенно значение за нейното благополучие. Една от причините за благоприятните съобщения беше това, че Габи осъзна, че няма защо да се страхува от Филип, тъй като той продължаваше да се държи далеч от Сен Пиер. Само като знаеше, че Марсел я обича и закриля, това повишаваше самочувствието й. Достатъчната почивка и изобилието от хубава храна скоро върнаха розовината на бузите й.
Марсел бе извънредно доволен от здравословното състояние на Габи, откакто се бе преместила при него. Все по-често мислеше за детето, което тя носеше, като за свое собствено. Прекарваше голяма част от всеки ден в компанията на Габи и се учудваше как фигурата и лицето й се променят. Талията й растеше заедно с растежа на бебето, а същевременно чертите й омекваха и в неговите очи тя изглеждаше по-красива от всякога. Марсел бе сигурен, че след като детето се роди, тя ще го обикне и той ще постигне съкровеното си желание. Бяха доста свикнали един с друг, повече като брачна двойка, отколкото като приятели. От време на време Габи дори му отпускаше известни волности, които по принцип биваха запазвани само за съпрузите. Тя не протестираше, когато той я целуваше, и не се дърпаше от него, когато я галеше. Марсел особено много обичаше да положи ръка на корема й и да чувства движенията на бебето. В неговите очи Габи не беше нито грозна, нито тромава, нито раздърпана; тя се движеше с грацията и красотата на истинска газела. Но колкото и да искаше да се люби с нея, той сдържаше желанието си. Беше се заклел, че тя никога няма да страда заради него, и след като Филип му бе казал какво се е случило в Норфък, никога нямаше да й се натрапи насила. За първи път в живота си Марсел обичаше без капка егоизъм. В собствените му очи неговата любов към Габи беше далеч по-силна от тази на Филип, който според слуховете отново се бе сдобрил с любовницата си.