— Ела в мене, любов моя, ела в мене — подканваше го Амали, притискайки се към горещо, пулсиращо тяло на Филип, като разтваряше краката си за него.
Не можейки да се сдържа повече, той се надигна и навлезе в нея със силата на боен чук. Но вместо да изстене от болка при грубото му проникване, Амали извика в екстаз, приемайки всеки безмилостен тласък, насърчавайки го с ръце и устни, докато краката й обгръщаха тялото му и го притискаха по-близо към нея, за да го погълне. Женската й съблазън бе така непреодолима и умела, че скоро нейното гърчещо се, треперещо и овлажняло тяло го хвърли във вихрушката на една страст, където съзнателната мисъл не смееше да проникне. Филип не разбираше какво казва в мига на кулминацията си, но Амали съвсем ясно го чу:
— Габи, скъпа, обичам те, обичам те!
В този миг тя забрави всичко и се отдаде на бурния си изблик.
По-късно, когато Филип задряма, Амали си спомни с горчивина за трескавите му думи и какво означаваха за нея. Тя трябваше да докаже на Филип, че е единствената, която може да го направи щастлив, и че няма нужда от невярната си съпруга. По едно време Амали го усети да помръдва и той отново протегна ръце към нея. Тя веднага го прегърна.
— Искаш ли пак Амали, господин Филип? — запита тя съблазнително и започна да го гали с малките си ръце. — Вземи ме, аз съм твоя. Дори онази бледолика жена, която си доведе от Франция, го разбра в мига, когато ни видя заедно.
Тялото на Филип се напрегна, после замръзна, думите й го шибнаха като с камшик. Той сграбчи раменете на Амали така силно, че я накара да извика.
— Какво искаш да кажеш с това, Амали? Кога Габи ни е видяла заедно? — Очите й се бяха отворили широко, в тях се четеше ужас, тя не можеше да продума. — Отговори или ще те накарам да съжаляваш!
Амали добре познаваше дивия характер на Филип и мрачните му настроения, знаеше, че напълно е способен да я нарани физически. Нямаше друг избор, освен да отговори на въпроса.
— Госпожа Габи ни видя да се любим онзи ден, когато…
— В кой ден? — запита Филип заплашително.
— В деня, когато тя тръгна към господин Марсел… в деня, когато уби детето ви! — извика Амали с растяща тревога.
— Господи! — изруга Филип и погледна с върховна ненавист към Амали. — Била е така шокирана, че ни вижда заедно, та е изгубила ума си. Нищо чудно, че ме държи отговорен. — Измъчвайки се от угризения, той обхвана главата си с ръце и изстена: — Желая й само да бъде щастлива с Марсел. Поне това й дължа, защото я предадох.
— Нали не се сърдиш на твоята Амали? — запита смаяната квартеронка, не можейки да повярва на късмета си. — Ако бях разбрала, че вече не държиш на съпругата си, нямаше да я предложа на Дамбала. Но пък — и тя се замисли — тя можеше още да бъде тук, ако не бях…
— Дамбала? Какво общо има вашият адски бог с Габи? — изрече той със студена ярост, ставайки от леглото, и запали лампата; всякаква снизходителност бе изчезнала от лицето му.
Амали наистина се изплаши. Думите неволно се бяха изплъзнали от езика й. Само ако Филип не бе открил избягалата си жена в Ню Орлиънс, помисли тя тъжно. Трепна вътрешно, като видя злия поглед в кремъчно-сивите очи на любовника си, и инстинктивно разбра, че е дошло време да плаща за греховете си.
— Кажи ми какво се случи, Амали — заповяда Филип, чието лице се бе превърнало в тъмна, смъртоносна маска. — Какво си направила на Габи, след като заминах, та си я накарала да напусне Белфонтен и да отиде при Дювал? Господи! Тя едва се бе възстановила от помятането и ти си се осмелила да изложиш живота й на риск с твоите езически магии!
— Но нали нищо й няма! — настоя Амали, свивайки се под изпълнения му с ненавист поглед.
Филип бе загубил всякакво самообладание. Гневни пламъци блестяха в очите му. Пред него стоеше човек, който не само бе причинил големи страдания на Габи, но бе предизвикал и тяхната раздяла. С типично мъжко самомнение той изцяло забрави собственото си осъдително поведение през първите месеци от брака им и жестокостите, които й бе причинил напоследък. В неговите очи Амали беше единствено отговорната за това, че бе загубил детето си и в крайна сметка съпругата си.
Без да се поколебае, той нанесе съкрушителен удар по лицето на Амали с отворената си длан. Тя се олюля и се сви, когато го видя, че се готви да я удари още веднъж.
— Моля те, господин Филип, имай милост! — захленчи тя; едната страна на лицето й вече започна да се подува.