— Какво има, скъпа? — запита Марсел и лицето му се изпълни със загриженост. — Детето ли е?
— Не, Марсел — увери го Габи, отправяйки му нежна усмивка. Толкова му беше благодарна! Как би могла да се справи без него, запита се тя. — Поради някаква причина тази вечер не съм спокойна. Бебето се движи непрекъснато в мене и ми е ужасно трудно да се настаня удобно.
— Няма още дълго да бъде така, скъпа. Скоро бебето ще бъде в ръцете ти.
Той положи нежно ръка на заобления й корем и бе възнаграден с един ритник, който почувства под дланта си. Почти благоговейно сведе устни към мястото и ръката му се плъзна нагоре, за да обхване една набъбнала гръд. Трепет пробягна по тялото му, а когато вдигна глава, очите му искряха със зелен пламък Без да обръща внимание на слабия протест на Габи, Марсел потърси устните й и целувката му я стресна със своята жажда.
Когато я пусна, тя се почувства напълно изцедена. Беше се опитвала да не насърчава интимните желания на Марсел, но не можеше да му попречи да я целува или прегръща. Страхуваше се от деня, когато детето й щеше да се роди, защото това щеше да означава, че трябва да вземе решение: дали да споделя леглото на Марсел, или да замине и да устройва сама живота си заедно с детето. И едното, и другото щеше да бъде достатъчно трудно.
И сега, когато Марсел започна да разкопчава горните копчета на роклята й, опарвайки гърдите й с горещите си целувки, тя се опита лекичко да го отблъсне и да стане. Поради някаква причина тази вечер той бе станал по-дързък отпреди, сякаш мисълта за предстоящото раждане на детето й бе отприщила у него страстта, която така дълго бе сдържал.
— Не се отдръпвай, скъпа — замоли я Марсел. — Няма да направя нищо, с което да те нараня, ти го знаеш. Искам само да те докосна, да те целувам, да почувствам плътта ти под пръстите си.
— Не виждам как може да искаш да ме докосваш така, Марсел — оплака се Габи. — Аз съм дебела и сигурно не представлявам красива гледка.
— За мене ти никога не си била по-красива — каза Марсел със страхопочитание, целувайки я нежно по челото. — Скоро, скъпа, скоро — обеща й той с потъмнели очи — ще бъдеш моя.
Габи въздъхна облекчено, когато Тилди, икономката на Марсел, избра точно този миг, за да влезе. На дискретното й почукване бе отговорено с известна досада и Марсел я покани да влезе, след като остави на Габи достатъчно време, за да се оправи. Тилди влезе в стаята, последвана от слугата от Льо Шато.
— Лионел! — възкликна Марсел, скачайки от дивана. — Какво правиш тук? Нещо лошо ли се е случило в плантацията?
— Много лошо, господин Марсел — изстена Лионел, поклащайки посивялата си глава.
— Казвай по-скоро, човече! — извика Марсел, загубил търпение от мелодраматичното държание на роба. — Да не би да е въстание?
— Не! Не! Не такова нещо — побърза да отговори Лионел.
— Тогава какво? Говори, човече!
— Пожар, господин Марсел, пожар! — избъбри Лионел задъхано. — Всички работят усилено, прибират тръстиката… пожар започна в склад. Снощи искри от Мон Пеле подпалили пожар, унищожили всичко!
— Цялата тръстика? — запита невярващо Марсел.
— Всичко — зарида Лионел.
— По дяволите, по дяволите! — изруга Марсел. — И къщата ли?
— Къща нищо й няма, господин Марсел — усмихна се Лионел.
— Надзирател спаси къща, но обгоря лошо. Прати ме да ви намеря. Каза бързо идвате!
— Върви с Тилди да хапнеш нещо, после си почини малко. Тръгваме призори.
Лионел се обърна и последва Тилди; Марсел се заразхожда нервно из стаята.
— Съжалявам, Марсел — започна Габи, усещайки силно колко е разстроен. — Такава огромна загуба сигурно е голям шок за тебе. И надзирателят ти, горкият човек.
— Мога да понеса загубата на едногодишната реколта, скъпа — каза Марсел, обръщайки се към Габи с нежна усмивка. — Но това, което наистина ме притеснява, е, че трябва да те оставя, когато раждането наближава.
— Има още цял месец, преди да се роди бебето. Дотогава ще можеш да се погрижиш за надзирателя си и да оправиш нещата в плантацията. Освен това, нали Онор трябва да пристигне следващата седмица от Ню Орлиънс? Помниш, тя искаше да бъде тук за раждането. Когато дойде, няма да съм сама.