— Стига! — извика Габи, запушвайки уши с ръцете си, за да спре съкрушителните думи на Амали. — Защо трябва да ме измъчваш? Как можеш да говориш така, когато Филип е мъртъв?
— Госпожо Габи — каза Амали, изцеждайки няколко сълзи от очите си, — последните му думи ме успокояват, споменът за нашата страст разсейва мъката ми. Възможно е — намекна тя с гърления си глас — да ми е оставил още нещо.
Ръцете й погладиха многозначително корема й, правейки да се забележи издутината под цветната й пола.
Дете от Филип? Нима Амали носи дете от Филип? Габи не можеше повече да понася унижението, което робинята стоварваше върху нея с отровните си думи, хвана се за кръста, защото усети как бебето силно рита в нея. Всичко избледня, остана само нуждата да се отдалечи от Амали, да се предаде на мъката, разкъсваща тялото й, в усамотението на своята стая. С огромно усилие тя тръгна тежко към стълбите и започна бавно и мъчително да се изкачва нагоре, опитвайки се да сдържа чувствата си в обезпокоителното присъствие на Амали.
Амали загледа с присвити очи как Габи се оттегля и зачака като ягуар в засада кога ще дойде моментът да удари. Когато мигът настъпи, на краката й сякаш пораснаха криле, тя бързо се стрелна покрай тромавата фигура на Габи и застана пред нея, препречвайки й пътя.
Габи я погледна неразбиращо, в ума й се гонеха различни объркани мисли, болка измъчваше тялото й, тя ясно съзираше заплахата в напрегнатите котешки черти на Амали. Онемяла от ужас, я загледа как пъхва едната си гъвкава ръка под колана на полата и изважда оттам нещо, което накара сърцето й бясно да се заблъска в гърдите. Амали поглади с любов главата на пъстрата копиеноска, която държеше в ръце, нежно й прошепна нещо и я хвърли на сантиметри от пребледнялото лице на Габи. Точно когато раздвоеният език на змията минаваше на косъм от тебеширенобялата й буза, тя отстъпи назад, издаде сърцераздирателен писък, защото кракът й пропусна стъпалото, и се затъркаля надолу по стълбите, където остана да лежи като счупена кукла с разперени ръце и крака.
Амали слезе бързо след нея и я изгледа безстрастно. Побутна я с крак, но Габи не помръдна; Амали се усмихна мрачно и тихо напусна къщата, без никой да бе узнал за тайнственото й посещение. Колко сладко е отмъщението, ликуваше в себе си Амали. Сега може би господин Филип ще престане да мисли ден и нощ за съпругата си, която гордостта му пречи да признае, че обича извънредно много, ще омекне и ще откупи обратно своята вярна Амали.
Писъкът на Габи бе привлякъл вниманието на Тилди и тя дотича от кухнята, но закъсня и не видя, че Амали излиза от къщата. Като съзря неподвижното тяло на Габи, Тилди помисли, че горкото момиче сигурно е мъртво, и започна да плаче и да скимти, въобразявайки си, че господин Марсел ще я накаже ужасно сурово, задето е допуснала това нещастие да се случи с неговата малка любима. Кършейки ръце, тя коленичи до безжизнената Габи и се замоли да стане някакво чудо.
Лекото помръдване на клепачите насред побелялото лице бе първият признак на живот, който даде Габи, но той бе напълно достатъчен, за да съживи надеждите на Тилди. Само след минути градинарят Ерман тичаше към къщата на доктор Рено, защото му бе казано съвършено ясно да не се връща без лекаря, ако не иска да си загуби живота. Може би за пръв път през живота му на краката на Ерман поникнаха крила и той хукна така, сякаш го гонеше самият дявол.
Тилди се върна при Габи и загледа силно загрижена как издутото й тяло потръпва и се свива в конвулсии на равни интервали.
Точно когато Тилди помисли, че повече не може да слуша агонизиращите викове на Габи, доктор Рено влетя през вратата, избута икономката настрана и коленичи до измъчената си пациентка.
— Какво стана? — запита той, след като я прегледа, за да установи дали няма счупени кости.
— Не… не знам господин докторе — запелтечи Тилди, свивайки рамене и разпервайки ръце. — Бях в кухнята, когато чух госпожа Габи да вика, дойдох и я намерих така.
— Няма счупени кости, слава на бога — въздъхна докторът и се отпусна назад, присядайки на пети. — Но тя ще ражда. Къде е господин Дювал?
— В Льо Шато — захленчи Тилди, покрусена от трагедията. — Там имало пожар и Лионел дойде да го викне.
— И госпожа Габи е била оставена сама? В такава напреднала бременност?
— Той замина едва тази сутрин, а госпожица Онор ще си дойде в Сен Пиер другата седмица.
— Като стоим тук и говорим, няма да помогнем на госпожа Габи — възкликна нетърпеливо доктор Рено, когато следващата контракция разтърси тялото на Габи. — Ей ти, градинаря — махна той с ръка на Ерман, който бе отстъпил назад. — Двамата с тебе трябва да я вдигнем и да я занесем горе. Полека, полека — предупреди го, когато, двамата се наведоха и едновременно вдигнаха гърчещото се тяло на Габи.