— Дръжте връзка с нас, Сен Сир — настоя Джаксън, който вече бе започнал да прелиства купчината книжа на бюрото си. — Ако имам някакви новини, ще знам къде да ви намеря.
Срещата бе приключила. Филип излезе навън, под палещото слънце, и върху раменете му внезапно се стовари огромна умора; струваше му се, че срещата с генерал Джаксън и всичко, което се бе случило по време на пътуването, е само лош сън. Но не беше. И сега, когато документът бе отишъл на сигурно място, умът му бе зает единствено с мисълта за Габи. Ясно виждаше предизвикателно вирнатата й брадичка — първия път, когато я бе взел; шокът и оскърблението, когато й бе описал какво възнамерявала прави с нея, и реакцията на топлото й тяло, когато най-накрая бе разчупил леда на нейната съпротива и бе отприщил една страст, която никога нямаше да забрави. Чувстваше разкошните и гъсти къдрици, нежните извивки на тялото й, копринената мекота на плътта й и тялото му закопня за нея. Когато се бе оженил за нея, бе очаквал да намери едно нежно и послушно момиче, което да му ражда деца и да не му поставя никакви изисквания. Това, което бе получил, бе една омагьосваща, неукротена дива котка, която го бе изненадала и ядосала с неукротимия си дух и дива пламенност.
От първия миг, когато Филип бе спрял погледа си върху Габи, бе му станало ясно, че тя ще представлява сериозен проблем. Но, господи, колко я искаше! Нито суровото отношение, нито унижението можеха да я накарат да се смири. С това само бе успял да я подтикне към още по-голямо неподчинение, даже да я тласне в ръцете на Дювал. Само да знаеше Габи, че всичко, което той правеше, бе породено от мисълта за Сесили и за това, което се бе случило. Още виждаше как от очите й изскачат виолетови пламъци, които после се превръщат в разтопена лава, когато неговите целувки и ласки увличаха тялото й в единственото подчинение, с което някога го бе удостоявала. Да можеше добрият бог да му я върне — би се задоволил дори само с това!
7
Габи видя надигащата се вълна в последния момент — пречеше й дъждовната пелена. Нямаше време за нищо друго освен за кратичка молитва. После усети как нещо я вдига на гребена на вълната и всички наранявания, получени в усилията й да спаси живота на Филип, се стопиха в едно странно успокояващо приливно движение. Тя потъваше под него. Все по-дълбоко и по-дълбоко…
Беше мъртва. Нямаше друго обяснение, Възнасяше се на бял облак и дори един ангел я гледаше снизходително. Ангел с невероятно черни, гъсти мигли и абаносова коса.
— Госпожицата се събуди.
Това беше по-скоро констатация, а не въпрос; гласът на ангела бе не по-малко странен от външността му. В меките, леещи се звуци се долавяше загриженост. А думите бяха произнесени на чист френски език.
Габи се раздвижи и по тялото й мигновено пробягна болка. Едва сега разбра, че не е мъртва. Мъртвите не ги боли, а нея я болеше цялото тяло. Надигна се, но красивата жена, която се бе надвесила над нея, нежно я възпря и тя пак се отпусна на мекото легло.
— Къде… къде съм?
— Вие сте сред приятели, госпожице. Тук никой няма да ви стори нищо лошо.
— Корабът… Филип… — заекна Габи, стиснала глава в дланите си; болката не й позволи да каже нищо повече.
Когато вдигна глава, видя, че в стаята е влязъл един мъж. Беше висок и строен, с грациозни движения. В държанието му се долавяше огромна сила. Имаше дълга, гарваново черна коса, очите му искряха като антрацит, мустаците и бакенбардите също. На Габи й се стори странно, че носи дълга, полюшваща се обица на едното ухо. Високите ботуши, които обгръщаха мускулестите му прасци, издаваха ясен звук, когато той се приближи към леглото.
Гласът му бе изненадващо мек.
— Хубаво е да видя цвета на очите ви, госпожице. Известно време се бояхме, че никога вече няма да ги отворите, а би било жалко, тъй като не съм виждал такива прекрасни очи. Виолетови очи не се виждат всеки ден в Ню Орлиънс.
Той се засмя, показвайки здрави бели зъби. Габи се усмихна неволно.
— Господине, можете ли да ми кажете къде се намирам и как съм попаднала тук?
— Разбира се, госпожице. Вие сте на Баратария. Аз съм Жан Лафит и това е моята островна крепост. А как сте попаднали тук… е, мога да отговоря само приблизително. Явно вълните са ви отнесли в морето по време на урагана и добрият бог не е пожелал да ви вземе, затова те са ви изхвърлили на брега на Баратария, а там ви намериха моите хора. Останалото, малката ми, ще трябва да допълните вие.
— Пътувах на кораб, който отиваше към Ню Орлиънс, когато бурята ни връхлетя — каза Габи. — Знаете ли дали корабът е потънал или е стигнал до Ню Орлиънс? — Важно беше да разбере дали Филип е жив.