— Но, Габи, нима не знаете? — запита учудено Мари.
— Да знам какво?
— Че Жан не може да се ожени за мене, независимо колко силно го иска.
— Но защо? Не разбирам!
— Аз имам една осма част африканска кръв. Цветнокожа. Жан не може да се ожени за мене.
Габи загледа потресено Мари. Кожата на момичето беше почти толкова бяла, колкото нейната, и дори по-бяла от тази на Лафит. Как може някой да смята, че Мари не е бяла?
— Неприятно ли ви е, Габи? — запита Мари, когато не можеше повече да понася мълчанието.
Габи мигновено прегърна момичето.
— Не, Мари, неприятно ми е само това, че обществото ви третира като нисшестояща. Та вие сте по-красива, по-нежна и по-мила от всички френски момичета в Ню Орлиънс.
— Благодаря, Габи. Само ако хората мислеха като вас… Тогава моят Жан и аз щяхме да бъдем щастливи за цял живот.
Двете продължиха мълчаливо да преглеждат струпаните на леглото дрехи. После Мари се обади:
— Не сте ми разказали за съпруга си и защо искате той да ви смята за мъртва. Да не би да е толкова стар и грозен, че не можете да го понасяте?
Габи се замисли, представи си красивото лице на Филип и силното му, мъжествено тяло.
— Сигурна съм, че повечето жени биха сметнали Филип за много красив. Наистина, той няма класическите черти на французите, лицето му е по-скоро като изсечено. В него се усеща животински магнетизъм.
— Да не би да се криете от него? — запита невярващо Мари. — Аз със сигурност не бих избягала от такъв мъж.
— Но вие не го познавате, Мари. Той е жесток и властен. Ожени се за мене само за да ме погребе жива в плантацията си да му раждам деца. Сигурна съм, че за него Белфонтен е по-важен от мене. Дори призна, че има любовница.
— Вие като че ли се подценявате. Такава красива и очарователна жена не би трябвало да има проблем да задържи мъж като вашия Филип. Ако той сега не ви обича, сигурна съм, че скоро ще ви обикне.
— Не познавате Филип. В сърцето му няма място за любов.
— Но нима не е добър любовник?
— Любовник и любов са две различни неща — сви вежди Габи. — Поради някаква причина, която не ми е известна, Филип искаше съпруга, възпитана в манастир. Баща ми ме продаде на него, като му обеща, че ще съм послушна и покорна. Но той не знаеше, че не съм съгласна да се превърна в кротка кобила за разплод, каквато търсеше.
— Баща ви ви е продал на него? — Мари бе разтърсена; такива неща не се случваха с бели хора.
— Независимо как изглеждат външно нещата, аз бях продадена. Филип още отначало даде да се разбере, че е платил всичките дългове на баща ми, за да получи в замяна ръката ми. После се разсърди, когато аз отказах да се превърна в послушната играчка, за каквато ме мислеше. Дори не ми позволи да се сприятеля с… с един пътник на борда на „Наветрен“.
— Господи, сигурно много ви е желаел!
— Да — призна Габи. — Желаеше ме. И не се успокои, докато не научи тялото ми да реагира на неговото. Използваше ме така, както аз бих използвала фино настроен инструмент, и аз нямах контрол над собствените си чувства. Ненавиждах го, задето ме научи на толкова много начини на любов, ненавиждах още повече себе си, задето станах такава ненаситна ученичка!
— Значи наистина е бил добър любовник!
— Нямам база за сравнение, но той кара жената да се чувства като… като… О, Мари, не бих могла да опиша екстаза, до който ме докараха прегръдките му!
Лицето на Габи пламна, когато си спомни за интимните моменти.
— Би ми било трудно да напусна подобен мъж — каза замечтано Мари.
— Ами ако е извършил убийство? Все още ли няма да искате да го напуснете? Вашият Жан убил ли е хладнокръвно някоя жена или дете? Филип ми призна, че е убил съпругата си и детето, което е носела…
— Какво говорите, Габи? Истина ли е това? — Бездънните черни очи на Мари загледаха донякъде скептично Габи.
— Истина е. Кълна ви се, Мари. Сам той ми каза. Филип е бил женен за красива жена на име Сесили. Убил я и когато тя умряла, умряло и нероденото им дете. След това потресаващо разкритие се заклех, че няма да остана при него. Щях да намеря начин да го напусна. Не бих могла да живея със злодей.
— Господи боже! — извика Мари и бързо се прекръсти. — Прекрасно ви разбирам и бих постъпила също като вас.
— Ако бях останала с него, щях да живея във вечен страх, че някой ден ще се разгневи така силно, че ще ме убие. Възможно е и тогава и аз да нося невинно дете, което да умре с мене.
— Тук сте в безопасност при Жан. Ще му обясня защо не искате да се върнете при съпруга си и той ще ви разбере, както аз ви разбирам.