— Вие сте първата истинска приятелка, която имам, Мари. Благодарна съм и на двама ви за любезността — каза Габи. — Но не мога да остана завинаги в Баратария. Трябва да поема по собствения си път. Познавам една жена в Ню Орлиънс, която може би има нужда от гувернантка, затова скоро трябва да отпътувам оттук и да я намеря.
— Ще поговорим за това по-късно — каза Мари. — А сега нека видим коя рокля ще смае най-много нашите гости.
Докато се обличаше, Габи погледна през прозореца и с учудване видя няколко английски кораба, пуснали котва в закътания залив наред с корабите на Лафит. Запита се защо ли британците се сближават с този контрабандист. Да не би Лафит да има намерение да предаде американците? Явно гостите за вечеря щяха да бъдат именно британците. Тръпка полази по тила й, когато си спомни тайния документ, пазен от Филип; документ, за който бе умрял капитан Жискар. Запита се дали генерал Джаксън го е получил и дали сега Филип не плава към Мартиника. Загледа как лоцманът спуска малка лодка от флагманския кораб, за да стигне до брега. Моряците на корсарските кораби се катереха по вантите. На брега местните жители се събираха на групички, доста голяма тълпа се бе скупчила около оръдието, което пазеше входа на залива.
Когато вечерта Габи и Мари влязоха в голямата зала, Жан Лафит ги приветства. Габи бе облечена в рокля от виолетова коприна, която подчертаваше цвета на очите й, а роклята на Мари бе в морскосиньо, което правеше сметановата й кожа да блести в златисто. Стаята бе осветена от меката светлина на свещите, разкошните медни свещници хвърляха меки отблясъци.
— Колко сте красиви, уважаеми дами — каза Лафит с лек приветствен жест. — Англичаните ще ми завидят.
Габи се възхити, гледайки Жан да обикаля около масата и да инспектира чиниите и приборите. Бе облечен в снежнобяла риза и капитанска куртка с медни копчета; бляскавата му коса бе сресана, а мустаците — напомадени. Бе препасал само сабя; пистолетите бяха прибрани.
— А, сигнализират от брега — каза той, надавайки ухо. — Гостите пристигат. — Обърна се към дамите. — Моля ви да бъдете красиви и благосклонни към емисарите на негово величество.
Черните му очи намигнаха дяволито.
Габи чу обути в ботуши крака да се качват по верандата, после видя да влизат, предшествани от лейтенанта на Жан, трима морски офицери, великолепни в сините си униформи. Мари бе застанала спокойно до Лафит, сякаш беше някоя благородничка, а не любовница на известния пират.
Първият англичанин, който влезе в стаята, веднага се представи. Поклони се сковано и каза:
— Мистър Лафит, аз съм капитан Ричард Тримейн от флотата на негово британско величество. Моят помощник — и той махна към младия мъж зад себе си — лейтенант Джон Локли, и капитан Уилям Джоунс от армията. С нас пътува и кралският пратеник господин… Смит. Той обаче се разболя от треска и не можа да слезе с нас на брега. Дойдох да ви предам послание от нашия главнокомандващ, а господин Смит ни даде документ, който идва направо от британското правителство.
Капитан Тримейн извади два пакета, увити в пергамент. Лафит ги взе, но ги хвърли небрежно на масата, без да си даде труда дори да счупи печатите.
— В Баратария гостоприемството винаги има предимство пред работата. А Жан Лафит никога не поставя работата над удоволствието. Моля, седнете, джентълмени, но най-напред ми позволете да ви представя две прекрасни дами. Моята домакиня и моята гостенка.
И той представи подред Мари и Габи.
Габи усети любопитството на англичаните. Да не би да смятат, че те двете с Мари са любовници на Лафит? Двете момичета размениха дяволити усмивки, защото знаеха, че объркват британците с присъствието си. Една красива любовница — това е разбираемо… но две?
Едва след като и последната чиния бе вдигната от масата, Жан взе пакетите, които лежаха пред него, счупи печатите и ги прочете с подчертано внимание. Изражението му бе абсолютно непроницаемо. Габи бе извън себе си от напрежение. Щеше ли Жан да накара нея и Мари да излязат от стаята, преди да почне деловите преговори? Ясно беше, че англичаните очакват от него точно това.
Но Жан учуди всички, като се обърна към гостите си, без да помоли двете дами да излязат.
— Струва ми се, капитан Тримейн, че вашият главнокомандващ и правителството ви изведнъж много са започнали да ме ценят. Толкова много, че ми предлагат капитански чин във флотата ви срещу моето сътрудничество. — Той разпери многозначително ръце. — Но защо, капитане? Каква нужда имате от един контрабандист и пират?
Капитан Тримейн нервно се изкашля.
— Както знаете, контролът над Баратарския проток е от съществено значение за завладяването на Ню Орлиънс. Той е удобен подстъп към града. Вашето сътрудничество ще ни осигури успеха.