Габи стигна до палмите, растящи покрай плажа. Луната се бе издигнала високо и лъчите й очертаваха ясно силуетите на корабите, закотвени в залива. Гледката беше внушителна, Габи нямаше цял живот да я забрави. Почти в същия миг тя чу стъпки зад себе си и един глас изрече:
— Красива гледка, госпожице Габриела.
Габи трепна силно, но леко провлачените думи погалиха ушите й и тя веднага се успокои. Предпочиташе американския английски пред острите, отсечени звуци на британския. И поради някаква причина присъствието на капитан Стоун не я плашеше.
— Да — отвърна замечтано Габи, взирайки се в морето, — красиво е!
— Не говоря за пейзажа — прошепна той меко.
Тя усети топлия му дъх на тила си и се смути. Но той не направи никакъв опит да я докосне.
— Моля ви, капитане — възрази Габи, искаше й се той да престане да говори така.
— Съжалявам, госпожице, но не можах да се въздържа да не отбележа това. Вие сте най-красивото създание, което някога съм виждал.
Габи се зарадва, че тъмнината скрива пурпура, избил по бузите й. Гласът му беше толкова искрен, толкова напрегнат, че тя разбра, че не се шегува и не е свикнал да пръска комплименти наляво и надясно. Усмихна се неволно и се зарадва, че капитан Стоун, а не лейтенант Грей я бе заварил сама на плажа.
— Разбирам, че и вие не сте могли да заспите — каза тя, за да прикрие смущението си.
— Тази възхитителна нощ ме накара да изляза — призна капитанът. — И съм благодарен на съдбата, че насочи стъпките ми именно насам.
— Там ли е корабът ви? — посочи Габи към закътания залив.
— Не, ние дойдохме от Ню Орлиънс с пирога. Доминик ни доведе дотук.
— Колко ще останете?
— Още не е решено, но може би не повече от две седмици. Генерал Джаксън ме изпрати заедно с лейтенант Грей, за да огледаме острова и укрепленията му, да видим доколко полезна ще ни е флотата на Лафит, ако решим да приемем неговата помощ. Тъй като съм доволен от искреното му желание да ни помогне, ще докладвам съответно на генерала.
Габи тръгна по пясъка и капитан Стоун закрачи до нея, усетил, че тя няма нищо против компанията му. Вървяха един до друг, наслаждавайки се на тишината и на прекрасната нощ. След известно време тя пое обратно и двамата се върнаха в къщата, където се разделиха с едно прошепнато „лека нощ“.
В следващите дни, независимо колко време прекарваше насаме с Лафит и лейтенант Грей, капитан Стоун винаги успяваше да намери време за Габи. Обикновено се срещаха в късните нощни часове и се разхождаха по плажа. Жан и Мари бързо забелязаха породилото се между двамата приятелство, но не задаваха въпроси. Тя беше тяхна гостенка и не биха помислили да ограничават свободата й. В Баратария всеки сам избираше приятелите си.
Една вечер Габи бе заела обичайното си място под палмите, очаквайки капитан Стоун, когато чу познати стъпки по пътеката. Обърна се с приветствена усмивка и зашеметена видя лейтенант Грей, който се задаваше откъм къщата.
— Какво правите тук? — възкликна тя.
— Друг човек ли очаквахте? — запита той остро. — Хубава вечер, госпожо Сен Сир. Питах се какво толкова интересно намира капитан Стоун на плажа по това време на нощта. Сега знам.
Габи пребледня, когато чу презимето си. За да прикрие объркването, тя каза с възможно най-голямо пренебрежение:
— Държите се грубо, лейтенант Грей! — Обърна се и се накани да си тръгне.
— Не бързайте толкова, госпожо Сен Сир — изрече той с кадифен глас, сграбчвайки ръката й. — Никого няма да заблудите. И двамата с капитан Стоун знаем коя сте. Съпругът ви пусна вашето описание из цял Ню Орлиънс. Какво ще направи той, ако разбере, че съпругата му живее с група контрабандисти и пирати и се занася с чужд мъж?
— Моят живот не е ваша грижа — възрази тя разгорещено. Бе дълбоко оскърбена от факта, че капитан Стоун не й бе казал, че знае истинската й самоличност.
— Сега вече е — каза лейтенант Грей и прокара многозначително пръсти по ръката й. Габи потръпна. — Съпругът ви навярно много ви цени. Обявил е пет хиляди долара награда за всеки, които му съобщи нещо за вас или му донесе доказателство за смъртта ви. Но бих искал да разбера — продължи той замислено — защо сте решили да го накарате да повярва, че сте мъртва? Една любяща жена със сигурност веднага би побързала да се върне при мъжа си. Явно е, че никой не ви държи тук против волята ви.
Той присви хитро очи и стисна ръката й по-силно.
Габи възкликна разтревожено. Какво иска да каже той? Филип толкова иска да си я върне, че е обявил награда? Беше сигурна, че той вече е напуснал Ню Орлиънс, но ако това, което казваше лейтенант Грей, беше вярно, значи нямаше да си замине, без да научи какво е станало с нея или да я обяви официално за мъртва.