— Решил съм да прибера тези пет хиляди долара, госпожо Сен Сир, и нямам намерение да ги деля с капитан Стоун.
— Дали не чух името си? — Капитан Стоун изникна зад тях и веднага разбра какво е положението.
Лейтенант Грей пусна Габи и се дръпна.
— Току-що осведомих госпожица Габриела, че знаем коя е и че ще се погрижим да я върнем жива и здрава на съпруга й — обяви лейтенант Грей.
— Нужно ли беше да проявявате грубост? — запита капитан Стоун, като видя, че Габи разтрива ръката си.
— Съжалявам — извини се с привидно смутен глас лейтенантът. — Вероятно съм се развълнувал, като си представих колко щастлив ще бъде Сен Сир, когато научи, че съпругата му е в безопасност.
— Оставете ни — заповяда капитан Стоун. — Аз ще говоря с госпожица… с госпожа Сен Сир.
Докато двамата говореха, Габи мълчеше. Доколко можеше да вярва на капитан Стоун, запита се тя. Защо досега не й бе казал какво знае? И той ли искаше да вземе наградата, определена от Филип?
— Зле ли се държа с вас? — запита тревожно капитанът, когато фигурата на лейтенант Грей изчезна зад дърветата.
— Не… не… — отвърна тя колебливо.
— Габриела… Габи — изрече той меко и я привлече в прегръдките си. Тя замря, но не се отдръпна.
— Защо, капитан Стоун? Защо веднага не ми казахте, че знаете коя съм? Да не би да сте планирали да ме закарате насила при съпруга ми, след като спечелите доверието ми?
— Отначало реших да изчакам и да видя дали няма да ми се изповядате.
— Капитан Стоун…
— Казвам се Роб.
— Роб — повтори тя. — Просто ми кажете дали искате да вземете наградата, определена от мъжа ми. Това са много пари. Много повече, отколкото един капитан може да спечели в армията, сигурна съм.
— Отначало нямах намерение да съобщавам на съпруга ви, че сте в Баратария. Сигурно имате основателна причина да не искате да се върнете при него. Когато ви опознах, разбрах, че ми е все едно дали ще се върнете при него. Разбрах, че сте красива и сърдечна жена, която няма да избяга от мъжа си без сериозно основание.
Загрижеността му бе толкова различна от надменното пренебрежение на Филип; и все пак, Роб изглеждаше такова момче в сравнение с него.
— Обичам ви, Габи — призна Роб и искреността му стопли сърцето й.
— Капитан Стоун… Роб… не знаете какво говорите! Та вие не ме познавате — протестира Габи, измъквайки се леко от прегръдките му.
— Знам всичко, което ми е необходимо да знам за вас.
— Аз съм омъжена жена.
— Да, но такава, която явно не обича съпруга си — възрази убедено Роб. И отново я привлече в прегръдките си. — Габи, скъпа, върни се в Ню Орлиънс с мене.
— Не мога, Роб! — протестира Габи. — Филип ще ме намери.
— Ще те намери и тук. Можеш да бъдеш сигурна, че лейтенант Грей ще отиде направо при него още щом се върнем в града. Но ако напусна Баратария преди него, мога да уредя да заминем заедно, без той да знае. И когато осведоми съпруга ти, нас отдавна вече няма да ни има там. Повярвай ми, Габи, ще се погрижа за тебе.
Той беше толкова добър, толкова сърдечен, че Габи почти повярва, че може да я предпази от Филип. Но знаеше, че в края на краищата Роб само ще пострада.
— Където ида ме скриеш, Филип ще ме намери. Ти не го познаваш — прошепна тя отчаяно.
— Тогава ще те пратя при родителите си в Южна Каролина. Ще им кажа, че си моя съпруга, и никой няма да се усъмни.
— Но аз никога не мога да стана твоя съпруга!
— За мене ще бъдеш моя съпруга и когато битката за Ню Орлиънс свърши, ще заживеем в Южна Каролина като женени. Сен Сир никога няма да се сети да те търси там.
За него вече всичко беше ясно и просто.
— Скъпи — прошепна Габи, трогната от чувствата му към нея, — не мога да ти причиня това. Заслужаваш жена, която да е твоя съпруга пред закона. Децата ни няма да бъдат законни.
— За мене ще бъдат — заяви той упорито.
Габи вдигна ръка, за да погали увереното му момчешко лице и да отметне кичура коса, паднал на челото му. Това простичко действие като че ли събуди жаждата в него, той притисна стройната й фигура към стегнатото си тяло и плени устните й в свирепа целувка, докато ръката му обхващаше нежно гърдите й. Когато я пусна, тя едва си поемаше дъх и сърцето й биеше лудо. И той изглеждаше разтърсен от случилото се, когато наклони глава и целуна нежно ямката в основата на шията й, точно над гърдите.
— Не, Роб — възкликна Габи, усещайки как съпротивата й започва да се изпарява. — Все още съм омъжена и брачните клетви са свещени за мене. Не съм готова да ги наруша и да постъпя така, както са ме учили да не постъпвам.
— Няма да те насилвам, Габи — отвърна Роб и нерешително я пусна. — Но помисли за това, което ти казах. Не знам защо отказваш да се върнеш при съпруга си, но когато той дойде за тебе, Жан Лафит не може да направи нищо, за да му попречи да те вземе. Ти си негова законна съпруга.