Цяла седмица Габи мислеше над думите на Роб. През това време не можа да говори с Жан насаме, но сподели с Мари, че американците знаят коя е и че лейтенант Грей има намерение да вземе наградата, определена от Филип. Мари обеща да говори с Жан за нейния проблем.
За голямо съжаление на Габи Жан каза на Мари, че ако Филип дойде в Баратария, няма да има избор и ще трябва да я предаде под попечителството на съпруга й. Филип явно имаше подкрепата на генерал Джаксън и Жан нямаше да направи нищо, което да застраши преговорите, водени от него с американците. Мари съчувстваше на приятелката си, но думата на Жан беше закон. Освобождаването на неговите хора от затвора и отбраната на Ню Орлиънс бяха по-важни от проблемите между двама съпрузи. В крайна сметка Габи нямаше друг избор, освен да приеме помощта на Роб.
Роб изпадна във възторг, когато тя му каза, че ще дойде с него в Ню Орлиънс, макар че настоя да я остави сама да се оправя, след като Филип се върне в Мартиника. Явно докато тя бе размисляла дали да го придружи, той бе съставил разумен план за отпътуването им.
След два дни Роб щеше да се върне в Ню Орлиънс, като нареди на лейтенант Грей щеше да остане още една седмица за последна инспекция на корабите, закотвени в залива. Габи щеше да го придружи, преоблечена като момче. Щяха да тръгнат през нощта, използвайки тъмнината за прикритие. Ако на другия ден лейтенант Грей заподозреше нещо нередно с отсъствието й, Мари трябваше да му каже, че тя е болна. По-късно Роб щеше да намери друго жилище, така че Филип да не може лесно да ги проследи.
Мари се оказа полезна съучастничка в плана на Роб, според нея всичко беше много романтично. Тя осигури момчешки дрехи за Габи и дори изкопчи от Жан обещание да задържи лейтенант Грей колкото може повече на Баратария.
— Щом не обичаш съпруга си, би могло да ти се падне и нещо по-лошо от капитан Стоун — кискаше се Мари. — Той е доста хубавичък. Не толкова, колкото моят Жан, но все пак е мъжествен. Само да знаеш как те поглъща с очи!
— Аз съм все още омъжена — отговори малко неуверено Габи.
— Боже господи, ама че си невинна — сви рамене Мари. — Трябва да следваш сърцето си, скъпа — посъветва я тя в изблик на прозорливост.
Нощта на заминаването настъпи и Роб осведоми лейтенант Грей, който кипеше от недоволство, че оставането му е по изричното желание на Лафит. Макар да увери лейтенанта, че няма да предявява претенции към петте хиляди долара награда от Филип Сен Сир, лейтенантът не вярваше на началника си. Искаше пръв да стигне в Ню Орлиънс. Беше толкова развълнуван, че когато Роб замина с пирогата, скрил писмата от Лафит на сигурно място в жакета си, той не отиде да го изпрати. Иначе не би пропуснал да забележи стройната момчешка фигура с ниско нахлупена качулка и вързопче в ръка, която се плъзна неусетно в пирогата минути преди тя тихо да зацепи тъмните води на залива.
— Тези малки лодчици лесно се преобръщат, затова стой спокойно и се дръж за бордовете — посъветва я Роб, когато навлязоха в тесния проток. Но за сметка на това минават там, където големите съдове не могат — през блата и дори през кални локви.
Габи гледаше със страх как един от хората на Лафит управлява с прът дългата плитка лодка. Роб вдигна високо фенера, за да освети пътя им.
— Не се плаши, ако някоя алигатор се надигне, защото те излизат на лов през нощта.
Тя се бе хванала здраво и водата плискаше ръцете й; лодчицата обезпокоително се клатушкаше, но скоро се успокои.
На места заливът беше извънредно плитък и осеян с блатисти островчета, чиито брегове образуваха понякога лъжливи протоци. Сега Габи разбра защо имат нужда от водач. Само хората на Лафит можеха да се ориентират тук — другите лесно щяха да се загубят сред безбройните тресавища.
Влажният студен въздух проникваше през тънките дрехи на Габи и тя трепна, когато наблизо се обади бухал. Беше сигурна, че чува пляскането на тежки опашки във водата и се сви по-близо до Роб, докато водачът им сръчно направляваше лодката в тесните протоци. Габи едва не изпищя, когато един кичур мъх опря лицето й. Роб я прегърна през раменете и я задържа така, докато тя не престана да трепери.
Сякаш бяха пътували часове, когато далече пред тях блесна една светлинка. Когато наближиха, Габи видя, че е лагерен огън. Въздъхна облекчено, когато пирогата безшумно опря до твърдата почва. Роб й помогна да слезе и тя зачака трепереща в тъмнината, докато водачът им говореше припряно с петимата мъже около огъня. Един от тях се скри в тъмното и се върна след малко, водейки прекрасен черен кон с ярка бяла звезда на челото.