Когато в двора влезе малък закрит екипаж, Габи не му обърна особено внимание, преди да види, че кочияшът е Роб. Нескритата й радост, че го вижда, накара лицето й да светне от удоволствие, когато той влезе в стаята. На него му беше все едно, че тя е съпруга на друг мъж, бе решен да я убеди да дойде с него в плантацията му в Южна Каролина и да го чака, особено след като току-що бе научил, че скоро трябва да напусне града с поредната мисия от името на генерал Джаксън.
— Донесох ти кроасани — каза Роб и сложи един пакет на масата. — Хапни, докато си приготвя нещата. Наех стая с кухня в пансиона „Паталба“ на улица „Шартр“.
Докато Габи хапваше доволно от кроасаните, Роб опакова нещата си и заедно с вързопчето на Габи ги отнесе в каретата. Вече се бе видял с хазайката и бе платил, като нарочно не бе оставил новия си адрес. След като Габи се нахрани, той я поведе по задното стълбище и двамата влязоха в каретата. След като пътуваха известно време по тесните улички, Роб вкара каретата в един двор, много подобен на онзи, който току-що бяха напуснали. Също както снощи, Роб я поведе бързо по стълбите и я въведе в една голяма, светла стая, която служеше за спалня и гостна. Кухнята беше малко по-малка. Според Габи апартаментчето беше доста приятно. Огромна врата-прозорец извеждаше към балкона, надвиснал над оживената улица. В другия край на стаята друга врата-прозорец водеше към друг, по-голям балкон и към стълбите, по които се бяха качили дотук.
— Кога си имал време да направиш всичко това? — запита Габи, разхождайки се из стаята.
— Снощи не спах добре — каза Роб с дяволита усмивка, — затова тази сутрин станах много рано. За щастие и генерал Джаксън става рано, така че когато срещата ни приключи, тръгнах да търся апартамент. Харесва ли ти?
Момчешкият му ентусиазъм беше заразителен. Желанието му да й се хареса накара Габи да се почувства виновна. Нямаше как да му се отплати за любезността.
— Прекрасен е — каза тя.
Възхитената му усмивка се разля по лицето му като слънчево сияние.
След като известно време мълчаливо се занимаваха с подреждането на скромните си багажи, Габи се обади:
— Разкажи ми за срещата си с генерал Джаксън. Какво е решил за Жан Лафит?
Кратка сянка прекоси челото на Роб и Габи погрешно сметна, че това означава нещо недобро за Лафит и хората му. Но Роб побърза да я успокои.
— Генерал Джаксън отчаяно се нуждае от помощ, за да защити града, понеже гражданите като че ли не са склонни сами да се защитават. След като прочете писмото на Лафит и чу препоръката ми, която направих след непосредствени наблюдения, реши да приеме на драго сърце помощта на Лафит в предстоящата битка с англичаните.
— А губернатор Клейбърн?
— Губернаторът ще направи това, което каже Джаксън. По този въпрос той няма думата. — И Роб погледна въпросително към Габи. — Документът, който съпругът ти е донесъл от Франция, е бил достатъчен, за да убеди Джаксън, че заплахата за Ню Орлиънс е съвсем реална, и го е накарал да види колко неподготвен за отбрана е градът. Знаеше ли, че съпругът ти носи този таен документ, Габи?
Да, знаех. Той ми каза за него, след като капитан Жискар бе убит. Подозираше, че има шпионин на борда на „Наветрен“. Смяташе, че и собственият му живот е в опасност, затова ме помоли да предам документите на генерала, ако нещо се случи с него.
— Но именно ти едва не загуби живота си, докато Сен Сир стигна жив и здрав до Ню Орлиънс — пророни замислено Роб. — Не съм те питал, но как стана така, че се озова на палубата в нощта на урагана, вместо да бъдеш на сигурно място в каютата си?
Когато си спомни как влачеше Филип по хлъзгавата палуба и го връзваше за мачтата, по лицето на Габи премина облак. Тя потръпна, видимо разтърсена от мисълта за това изпитание. Почти усети отново силата на онази огромна вълна, която я отнесе през борда. Роб се смути и притегли треперещото й тяло в прегръдките си.
— Съжалявам, скъпа — промълви той, галейки блестящия водопад на косата й. — Не исках да събуждам ужасни спомени. Не си длъжна да ми казваш, ако не искаш.
— Може би някога ще ти кажа, Роб, но не сега. Твърде прясно е в паметта ми.
Преди да успее да се възпре, Роб прилепи устни до нейните и нежният му натиск ги накара да се открехнат. Езикът му, мек като кадифе, изпрати тръпки на опиянение по цялото й тяло, сърцето й се заблъска лудо в гърдите. Изведнъж чувствата й влязоха в конфликт със строгото й възпитание и неумолимите морални принципи. Но толкова отдавна не се бе любила с Филип, че тялото й изпитваше нужда, която трудно можеше да отрече. Едва когато нежните пръсти на Роб разкопчаха роклята й и я смъкнаха от раменете, оголвайки твърдата й бяла гръд, Габи се стресна.