Съвършеният ден угасна в съвършен залез.
Когато се върнаха в пансиона „Паталба“, Роб започна да сипе инструкции.
— Не излизай навън, без да си се маскирала, защото Сен Сир е още в града — предупреди я той. — Лейтенант Грей се е върнал от Баратария и съпругът ти сигурно вече знае, че си жива. В чекмеджето на бюрото има достатъчно пари, ще ти стигнат, докато се върна. Когато се върна, трябва да уредим нещата помежду си, скъпа, защото не мога да продължавам така Твоята близост ме подлудява. — И той я привлече в прегръдките си. — Обещай ми, че няма да си заминеш, докато отсъствам. Че ще ме чакаш да се върна.
— Ще бъда тук, когато се върнеш — обеща Габи, трогната от загрижеността му.
Тази нощ, както обикновено, Роб си постла на пода и след като я целуна за лека нощ, не можейки да се отдели от нея, двамата се оттеглиха в леглата си. Габи го чуваше как се върти на твърдия под, но не се поддаде. Накрая заспа неспокоен сън; леглото изведнъж бе станало твърде голямо за сам човек. Сънуваше, че е на борда на „Наветрен“, в каютата, която така добре познаваше, заедно с Филип. Почти усещаше ръцете му по тялото си, как я възбуждат по многото начини, които бе опознала. Изведнъж се събуди. Ръцете, които я изследваха с нежна твърдост, бяха толкова истински, колкото и топлото присъствие до нея. Шокирана, тя се надигна.
— Не, Габи, остани при мене — замоли я Роб. — Нека те любя поне този единствен път, преди да тръгна, скъпа. Господи — изхлипа той, — толкова те искам! Моля те, позволи ми да те любя!
Леките му нежни целувки пърхаха върху устните й и не спираха само там. С треперещи ръце той издърпа нощната дреха над главата й, хвърли я на пода, а после продължи да изследва всички тайни, нежни места по тялото й. Слабите й протести останаха нечути, тя напразно се опитваше да го отблъсне.
— Господи, Габи — изстена той пресипнало, — не ме спирай сега. Толкова отдавна те чаках. Ти си така невероятно желана и аз толкова те обичам.
Дори да искаше, Габи не можеш да го спре. Изведнъж копнежът по този мил и нежен мъж я завладя; тя отчаяно пожела да се остави на страстта му; трябваше завинаги да премахне Филип от ума и душата си.
— Остани, Роб — настоя тя, чувствайки как желанието изпълва слабините й. — Люби ме! Ще излъжа, ако кажа, че не съм те искала, а никога не съм умеела да лъжа.
Настъпи моментът, когато думите станаха излишни и Габи го прие в прегръдките си. Страстта му я възпламени и я пренесе в свят, който бе познала единствено с Филип, докато Роб целуваше гърдите и корема й, а после се връщаше пак към устните в бавно и чувствено изследване. Вкусът му изпълваше устата й. Той беше неуморен любовник и предстоящото му заминаване го правеше още по-страстен. Беше също така нежен и внимателен любовник, не демонстрираше дивия огън, разгарящ се у Филип, когато я вземаше. И макар че удоволствието й бе почти толкова пълно, колкото и това на Роб, то не беше така драматично и буйно, както го бе изпитвала преди. Нежното засищане, което чувстваше с Роб, бе като балсам за душата й, не приличаше на нищо, което бе усещала досега. Когато зората просветли небето, тя заспа, а златокосата глава на Роб почиваше на гърдите й. Той не можеше да види в тъмното сълзите, които избликнаха от очите й и оросиха миглите й с дребни капчици, но въпреки това почувства бурята в сърцето й.
На сутринта Роб стана, преди Габи да се бе събудила. Облече се тихо, после застана до леглото и се вгледа в нея с любов, сякаш се опитваше да запомни чертите й. Златистите мигли бяха като пеперудени крила, засенчващи бузите й, и сърцето му потрепна, като я видя така свита на кълбо като дете, невинна сред смачканите чаршафи. Но в реакцията й снощи нямаше нищо детско или невинно, помисли той и тялото му потръпна от спомена за изпитаната страст. Когато се върне, трябва да намери начин да я убеди да дойде с него в Южна Каролина. Приседна на ръба на леглото и леко целуна голото й рамо.
— Габи, скъпа, аз тръгвам — каза тихо, за да не я стресне.
Тя се протегна като игриво коте, за да се разсъни.
— Има нещо, което трябва да узнаеш, преди да замина. Вчера не ти казах всичко, защото се боях да не разваля последния ни съвместен ден.