— Лизет е моята готвачка и икономка. Тя ще се погрижи добре за вас, скъпа — настоя Марсел, когато забеляза, че Габи не се решава да тръгне с жената. — След като си починете, ще поговорим.
Целуна я почтително по бузата и Габи нямаше друг избор, освен да последва Лизет по дългата стълба.
Много по-късно, след като се изкъпа и се облече в рокля, принадлежаща на сестрата на Марсел, Габи се присъедини към Марсел в салона. Запита се къде ли са сестрата на Марсел и семейството й, но Лизет беше учудващо неразговорлива, а когато отговаряше, Габи едва разбираше гърления й френско-креолски говор.
— О, скъпа — приветства я топло Марсел, плъзгайки одобрителен поглед по стройната й фигура, — сега приличате вече на себе си. Роклята на сестра ми ви стои прекрасно.
— Къде е сестра ви, Марсел? Нямам търпение да се запозная с нея и да й благодаря, че ми зае роклята си.
— В момента това не е възможно. Цялото семейство замина на север на продължителна ваканция. — Габи изглеждаше така съкрушена, че Марсел я хвана за ръка и я заведе до един стол. — Какво има, скъпа? Какво казах? Още ли не можете да се съвземете от премеждието?
— Нищо подобно, Марсел. Просто така силно се надявах да намеря място за гувернантка при децата на сестра ви — пророни Габи. — Сега трябва да си търся друго място.
— Не! — възрази Марсел. — Мястото е ваше веднага щом Селест и децата се върнат, а това трябва да стане скоро след като битката за Ню Орлиънс завърши по един или друг начин. Междувременно сте моя гостенка.
— Кога смятате да се върнете в дома си на Мартиника?
— В момента почти никакви кораби не заминават от града — обясни той. — Английската флота е наблизо.
— О, да — въздъхна Габи. — Запознах се с техния командир.
— Какво? — запита Марсел, стреснат от думите й.
— Да, в Баратария, преди няколко седмици.
— Били сте на Баратария с контрабандистите на Жан Лафит? Но как…
— Трябва да започна от самото начало, Марсел — въздъхна Габи, докато се настаняваше удобно, приготвяйки се да разкаже за събитията, довели до този момент.
Започна от бурята, като почти не спомена за действията си, с които бе спасила Филип, и продължи до мига, когато бе налетяла на екипажа на улица „Дюмейн“. Когато замълча, той я изгледа учудено.
— Тези пирати, скъпа, те нали… нали не са ви направили нищо лошо?
— Бях гостенка на Лафит и никой не смееше да ме докосне.
— Дори самият Лафит? Чувал съм, че не пренебрегва никоя красавица. Сигурно е бил омаян от вас — каза Марсел, пробождайки я със зеления си поглед.
— Казах ви — настоя Габи, — бях негова гостенка. Освен това, той има красива любовница, а тя не му позволява да кръшка. — Габи се засмя, като си спомни как проблясваха черните очи на Мари, когато Жан погледнеше към някоя друга жена. — А и умът му бе зает с по-сериозни неща — допълни тя замислено.
— Какво знаете за плановете му? — запита Марсел, силно заинтересуван.
— Малко; с изключение на това, че не приема сериозно англичаните.
— Значи възнамерява да помогне на американците? — запита настоятелно Марсел. Нещо в интонацията му стресна Габи и тя си пожела въпросите му да престанат, но той продължи. — Този армейски капитан, който ви е довел в Ню Орлиънс, казахте, че е носел писма до генерал Джаксън?
— Да, вероятно, но аз не знам нищо за съдържанието им.
— Значи този капитан Стоун е бил ваш… покровител, след като сте напуснали Баратария?
— Той… той намери къде да ме настани, докато Филип напусне Ню Орлиънс.
— Ваш любовник ли е? — пророни Марсел, приковавайки я на място с изумрудения си поглед. Когато тя не отговори и щом видя смущението и, бързо добави: — Няма значение, скъпа, вашето мълчание е по-красноречиво от думите ви. За жалост не сте се научили да скривате това, което е в сърцето ви. — Сведените й очи го накараха да се разсмее. — Хайде, хайде, не бъдете толкова свенлива. Кой може да ви обвини? Не и аз със сигурност.
— Моля ви, Марсел, нека говорим за други неща — каза Габи, а смущението зачерви бузите й.
— След като ми обясните защо изоставихте капитан Стоун — отвърна Марсел.
— Генерал Джаксън го прати на мисия, да купува боеприпаси и пушки за армията.
Марсел замръзна.
— И къде отиде? — запита той рязко.
— Струва ми се, в Начес — отговори Габи. — Един агент съобщил за укрити оръжия в склад някъде в околностите на града.
— Сам ли отиде?
— Не, с няколко души. Не знам колко точно. — Интересът, който Марсел проявяваше към мисията на Роб, смути Габи.
— Кога замина?