Когато Габи не отговори веднага, Марсел сграбчи болезнено китката й.
— Кога замина? — запита отново, този път по-настоятелно.
— Преди две седмици! — изпусна дъх Габи. — Какво има, Марсел? Защо толкова се интересувате от Роб? Причинявате ми болка!
Той пусна китката й и моментално стана нежен и загрижен.
— Простете, скъпа, но позволих на чувствата да завладеят разума ми. Ядосах се, като си помислих, че сте останали самичка в непознат град, след като вашият капитан е заминал. Но сега сте под мое покровителство и аз ще бъда за вас всичко онова, което е бил капитан Стоун — завърши той многозначително.
Марсел, благодарна съм ви, че ми се притекохте на помощ, но това е всичко. Никога не можем да бъдем нещо повече от приятели. Сериозно възнамерявам сама да си печеля прехраната и когато сестра ви се върне, няма да имам нужда от ничие покровителство.
— А любовникът ви? Какво ще стане с него? Обичате ли този капитан Стоун?
— Аз… не знам — вдигна рамене Габи. — Но чувствата ми към него, каквито и да са, не могат да променят нищо. Той заслужава жена, която да му бъде истинска съпруга и да му роди законни деца. — Тя замълча, припомняйки си последните им съвместни мигове. — Трябва да призная, че никога не съм срещала и вероятно няма да срещна мъж по-мил, по-нежен и по-изпълнен с обич.
— Ще се опитам да поправя това положение — промърмори Марсел, — стига само да ми дадете някакъв шанс.
Габи се зарадва, че Пито избра точно този момент, за да обяви, че вечерята е готова, защото появата му я спаси от затруднение. Това, което бе станало между нея и Роб, бе нещо изключително, но тя нямаше намерение подобно нещо да се случва с всеки мъж.
В края на превъзходната вечеря Марсел й съобщи, че трябва за кратко да излезе, но ще се върне, преди тя да си е легнала. Остави я в салона в компанията на няколко хубави книги, които, както се надяваше, щяха да я забавляват в негово отсъствие.
Колкото и да се опитваше Габи да се съсредоточи върху думите, в ума й се гонеха милиарди мисли. Защо Марсел толкова силно се интересува от мисията на Роб в Начес? Филип ще я търси ли в стария квартал на града? Знаеше, че не може да се върне в пансиона „Паталба“, защото рискуваше да я открият. Засега щеше да остане при Марсел и след като Роб се върне, щеше да се свърже с него. Знаеше, че той ще се разстрои, когато разбере, че я няма, но тя щеше по някакъв начин да му прати известие. В края на краищата умората и късният час я надвиха и тя задряма, седнала в издутото тапицирано кресло.
Беше почти полунощ, когато Марсел се върна в къщата на улица „Дюмейн“. Събуди Габи и започна да се извинява:
— Съжалявам, скъпа, но работата ми отне повече време от предвиденото. Сигурно сте замръзнали да седите тук — възкликна той, като я видя да потръпва. — Елате, ще ви изпратя до стаята ви.
Обгърна раменете й и я поведе нагоре по стълбите. Когато стигнаха нейната стая, той отвори вратата и я последва вътре, преди тя да бе успяла да протестира. Вгледа се с копнеж в нея, но не се опита да я докосне.
— Изникна нещо неочаквано, затова трябва да тръгна утре сутрин — каза той извинително. И продължи бързо, когато чу смаяното възклицание на Габи. — Мисля, че няма да се бавя, най-многото две седмици. Но вие не бива да се тревожите. Пито и Лизет ще се грижат добре за вас и ще гледат да не ви липсва нищо, докато аз се върна.
— Всичко ще бъде наред — отвърна Габи. В действителност бе облекчена, че няма да го има, защото добре съзнаваше чувствата му и не искаше да го наранява, след като се бе показал толкова внимателен. — Но не ми се иска да ви се натрапвам. Може би трябва да се върна в квартирата на капитан Стоун — настоя тя.
— Не! Не! — протестира Марсел. — Филип сигурно вече е разбрал, че сте някъде в стария квартал, и ще прерови всичко, докато не ви открие. В края на краищата, вие още сте негова съпруга. Само си спомнете за Сесили и ще разберете, че трябва да останете тук.
— Разбира се, имате право, Марсел — съгласи се Габи, когато си помисли за възможната алтернатива.
— Тогава ще ви пожелая лека нощ, скъпа. И сбогом, докато се върна. Помнете, не вярвайте на никого освен на Пито и Лизет.
И тогава той я изненада, като я привлече в прегръдките си и я целуна с такъв копнеж, че я остави без дъх.
— За да ме вдъхновява по пътя ми — поясни с жадна усмивка. И излезе.
8
Когато Филип получи съобщение да отиде в щаба на генерал Джаксън, той интуитивно усети, че това има връзка с Габи. Бяха минали два месеца, откакто тя бе паднала през борда в онази ужасна буря, и въпреки обявената награда от пет хиляди долара нямаше никакви сведения за нея. Филип често бе чувал, че морето никога не изхвърля мъртъвци, и сега повярва, че е така. Дори не можеше да я погребе както трябва. Но беше сигурен в едно — че никога няма да се ожени отново. Първо Сесили, сега и Габи. Със сигурност някакво проклятие тегнеше над него и над жените, които обичаше. Не искаше да навлича смъртна присъда на още някоя жена, като се ожени за нея. Горката невинна Габи. Бе умряла, спасявайки живота му. Още я виждаше пред себе си с предизвикателно вирнатата й упорита малка брадичка и виолетови пламъци, проблясващи в очите. Възхищаваше се на силата на волята й, на пламенния й дух и непоклатима гордост. Когато го разгневяваше, той искаше да я превие. Усмивка повдигна ъгълчетата на устата му. Макар да знаеше, че никога няма да може да я укроти, копнееше да вземе в ръце нежното й гъвкаво тяло.