— Трябва да ми простите, че така ви разпитвам, но ми е много трудно да осъзная всичко това — извини се Филип. — Тя здрава ли изглеждаше, когато пристигнахте на Баратария?
— Изглеждаше съвсем здрава, наистина. Тя е много красива жена. Но нищо не споменаваше нито за това, как се е озовала при Лафит, нито в какво състояние е била, когато е пристигнала там. Според мене й нямаше нищо.
— Има само едно обяснение — намеси се отново Джаксън. — Била е изхвърлена на брега на Баратария и Лафит или някой от хората му са я намерили. Съпругата ви е имала голям късмет, че изобщо е останала жива. Това, че е оцеляла в морето, е достатъчно удивително, но че я намираме като гостенка на Жан Лафит, а не като негова пленница, е наистина чудо. Но — добави той замислено — напоследък Лафит се държи изумително добре. Иска пълно опрощение, брат му и хората му да бъдат освободени от затвора, а в замяна той ще ни помогне да отблъснем англичаните.
— Има ли друго важно нещо, което да ми кажете, лейтенанте? — запита Филип с надежда.
— Не, сър.
— Мислите ли, че съпругата ми е още на Баратария?
— Да, сър, така смятам.
— Благодаря ви, лейтенанте, много ми помогнахте. Ако дойдете тази вечер на борда на „Наветрен“, ще се погрижа да получите обещаното възнаграждение.
Тъмните очи на лейтенант Грей блеснаха, когато чу за мечтаната награда.
— Ще бъда там — отвърна той, едва скривайки радостта си. Когато разбра, че срещата е приключила, отдаде чест на генерал Джаксън и излезе.
— Какво ще правите сега, Сен Сир? — запита Джаксън, когато останаха насаме.
— Ще отида да търся съпругата си на Баратария — отвърна Филип без никакво колебание.
— Няма да намерите пътя — каза Джаксън. — Никой не може да го намери, ако няма баратарианец за водач.
— Тогава ще намеря водач — настоя Филип.
— Аз мога да ви помогна — продължи Джаксън. — Не знам защо съпругата ви е постъпила по този начин и няма да питам. Но ако настоявате да заминете за Баратария, тогава трябва да ви помоля да станете мой пратеник. В замяна ще ви кажа къде можете да намерите водач.
— Добър съм в пренасянето на документи — усмихна се Филип. — Ще бъда щастлив да стана ваш пратеник.
— Добре! Вече се показахте достоен за доверие и знам, че и този път няма да ме подведете.
— Кажете какво трябва да направя, генерале.
— Знаете ли кръчмата „Абсент“?
— Чувал съм.
— Там се събират доста от хората на Лафит. Точно в десет часа утре сутринта идете в тази кръчма и попитайте за Доминик Ю. Кажете, че аз ви пращам. Той ще разбере защо сте там и ще се погрижи да стигнете до Баратария.
— Трябва ли да донеса отговор? — запита Филип.
— Не е необходимо. Губернатор Клейбърн се съгласи да освободи от затвора Пиер, брата на Жан, и другите му хора, а освен това им дава пълно опрощение.
— Можете ли да се доверите на Лафит?
— Вярвам, че ще направи всичко по силите си, за да попречи на британците да завладеят Ню Орлиънс — каза Джаксън с убедителен глас.
На другия ден по обед Филип вече пътуваше към Баратария. Лесно бе намерил кръчмата „Абсент“ и трябваше да почака само един час, преди да му доведат Доминик Ю. След като изслуша Филип, Доминик повика един от мъжете с подозрителна външност, които пиеха на една маса, и преди да разбере какво става, Филип вече излизаше на кон от града. Бандитът, който го водеше, сигурно беше ням, защото не отрони и дума, преди да стигнат до брега на едно блато на около осем мили от града, където няколко пирати със свиреп вид се мотаеха в някакъв импровизиран лагер.
Филип слезе от коня и последва водача си, който махна на двама мъже да издърпат една пирога, скрита в храсталаците, и я спуснаха във водата. Едва тогава чу първите думи от тях.
— Влезте вътре, господине.
В следващите няколко часа Филип не преставаше да благодари на бога, че има водач. И за милион години не би могъл да намери пътя си през безбройните канали и плитки тресавища. На места мъглата беше толкова гъста, че покриваше водата като дебело сиво одеяло. На Филип му се стори, че пътува вече много часове, когато островът изведнъж изплува пред него от мъглата и пирогата се удари в твърда земя.
Край тях веднага се скупчи тълпа дрипави мъже и жени; Филип се смая, като видя колко много хора са заети с най-различни дейности на този бряг. Нямаше представа, че толкова много хора, включително жени и деца, живеят на Баратария под закрилата на Лафит. В най-добрия случай за тях можеше да се каже, че са събрани от кол и въже. Чу ги да говорят английски, френски, испански и други езици, които не познаваше. Различи в далечината ниско укрепление с оръдия. Някои от мъжете бяха млади и наперени, други стари и побелели, с множество белези от сражения. Всички бяха белязани от суровите ветрове и морето. На поясите им висяха дълги остри саби, пистолети се виждаха втъкнати в коланите им. Сториха му се толкова разнородни и разноплеменни, че скоро се отказа от мисълта да ги класифицира.