Жан Лафит очакваше Филип в главната зала на дома си.
— Аз съм Жан Лафит — каза той и леко се поклони. — А вие сте…
— Филип Сен Сир — отвърна Филип.
Ако името му означаваше нещо за Лафит, той не го показа; лицето му не промени изражението си.
— Предполагам, че имате нещо за мене, господин Сен Сир.
— Така е — избърза да отговори Филип, бръкна в джоба си и извади пакета, който му бе дал генерал Джаксън.
Лафит веднага взе пакета, отвори го и прочете набързо страниците, а по красивото му лице се плъзна доволна усмивка.
— Чудесно! — възкликна той развълнувано. — Този генерал Джаксън е човек на действието и няма да съжалява, че се е доверил на Жан Лафит! Двамата заедно ще отпратим англичаните победени обратно в Англия. — После се обърна към Филип. — Благодаря, господин Сен Сир. Не е необходим отговор. Брат ми Пиер и хората ми ще бъдат освободени от затвора и ще получат пълно опрощение. Само съобщете на добрия генерал, че няма да съжалява. Колкото до вас, Сен Сир, Ще бъдете мой гост тази нощ, а на сутринта ще се погрижа да се върнете жив и здрав в Ню Орлиънс.
Филип разбра, че срещата е свършила. Но още нямаше намерение да се оттегли.
— Дойдох в Баратария и по своя работа освен мисията, която изпълних за генерал Джаксън — побърза да обясни, предвиждайки, че Лафит всеки момент ще се оттегли. — Разбрах, че съпругата ми се намира на вашия остров.
Лафит огледа красивия, разтревожен мъж, когото Габи бе предпочела да изостави заради друг, и инстинктивно разбра, че този човек никога не би могъл да се провини в хладнокръвно убийство. Особено в убийството на собствената си съпруга. Нещо със сигурност не беше наред. Жан почувства, че дължи обяснение на Сен Сир.
— Съпругата ви вече не е на Баратария, господин Сен Сир — каза Лафит, наблюдавайки внимателно реакцията на другия. Това, което видя, явно го задоволи, защото продължи: — Намерихме я на нашия бряг полуудавена и цялата в синини. Моята Мари успя да я излекува и двете станаха близки приятелки. Аз й предложих убежище на моя остров.
Филип запита, едва удържайки лицето си в безразлична маска:
— Защо е решила да остане на Баратария, след като е оздравяла? Не е ли съзнавала, че всички я смятат за мъртва?
— Не съм я питал, господине. Тя явно си имаше причини да иска да бъде мъртва за вас — сви рамене Лафит. — А и имах много по-наложителни задачи, отколкото да проучвам мотивите й. Знам само това, което ми каза Мари, и се заклех, че няма да предам доверието й.
— Може ли да говоря с жена ви?
— Съжалявам, но не е възможно. Мари сега е в Ню Орлиънс на гости при сестра си.
— Моля ви, капитан Лафит, трябва да намеря съпругата си — изрече с молба в гласа Филип. — Знаете ли къде е отишла, след като е напуснала Баратария? Когато я намеря, със сигурност ще преодолеем разногласията.
Жан повярва на Филип.
— Не знам къде е съпругата ви, а и може да е твърде късно за вас, дори да я намерите — призна Жан, — но мога да ви кажа, че тя напусна Баратария преди две седмици заедно с капитан Стоун, офицер на служба при генерал Джаксън.
— Капитан Стоун! — Филип се почувства така, сякаш някой го бе ударил с юмрук в стомаха. — Да не би да искате да ми кажете, че са любовници? Че е била с него, когато заедно са напуснали острова?
— По-полека, господин Сен Сир — успокои го Лафит. — Всеки в Баратария е свободен да направи своя избор, но всъщност не вярвам, че са станали любовници, докато са били на моя остров. Какво се е случило, след като са заминали — не мога да кажа. — После се върна към писмата от генерал Джаксън. — Не мога да ви кажа нищо повече, освен това имам спешна работа — каза той и се сбогува с Филип, свивайки рамене.
На следващия ден Филип отново седеше в малката канцелария на генерал Джаксън. Лейтенант Грей също беше там. След като предаде на генерала устното съобщение от Лафит и му каза, че Габи вече ле е на Баратария, а в Ню Орлиънс, той с изненада видя как хитра усмивка пробягва по лицето на лейтенанта.
— Ако мога да ви прекъсна, сър — намеси се лейтенант Грей, — аз видях съпругата ви, след като си тръгнах вчера оттук. Беше на пазара, преоблечена като момче. Когато разбра, че съм я познал, хукна да бяга.