— Не мога да повярвам, че е стигнала дотам, да ме избягва — каза Филип, поклащайки озадачено глава. — Последвахте ли я?
— Да, сър — каза лейтенантът. — Двама войници и аз самият се спуснахме да я гоним и почти я настигнахме, когато тя изведнъж се спусна насред улицата и един екипаж я блъсна.
— Господи! — извика Филип и скочи от стола. — Ранена ли е? Къде е сега?
— Аз… тя… не знам — призна лейтенантът, облизвайки пресъхналите си устни. — Екипажът спря и преди да успея да се провра през навалицата, пътникът и кочияшът я внесоха вътре и изчезнаха.
В главата на Филип настана хаос. Отвлечена ли е била Габи, или напротив, някой се е отнесъл добре с нея? А на глас запита:
— Познахте ли мъжа в екипажа?
— Никога не съм го виждал, но изглеждаше като истински джентълмен.
— Мисля, че може да е бил капитан Стоун — изрече нерешително Филип. — Мога също така да ви кажа, че съпругата ми и капитан Стоун са напуснали Баратария заедно. Капитанът върна ли се от Начес?
— Знаех, че между тях става нещо — изръмжа лейтенант Грей. Щеше да продължи, но леденият поглед на Филип го възпря.
— Възможно е съпругата ви да е в жилището на капитан Стоун — предположи генерал Джаксън. — Знам, че живее недалеч оттук, на улица „Роял“.
— Благодаря, генерале, незабавно отивам там — каза Филип и се запъти към вратата.
— Един момент — изрече Джаксън така тържествено, че Филип замря на място. — Не ви казах по-рано, защото ми се стори, че няма връзка с изчезването на съпругата ви, но сега виждам, че може да е от голямо значение за вас.
Филип насочи цялото си внимание към генерала.
— Капитан Стоун е мъртъв. Той и неговите хора карали с баржи пушките и боеприпасите, купени от Начес, когато били нападнати от няколко пироги индианци чоктоу.
Лейтенант Грей и Филип си поеха дълбоко дъх.
— Откъде знаете?
— Има един оцелял, който ни разказа всичко. Бил сериозно ранен и го сметнали за мъртъв, но един трапер го намерил и го докарал в града — отвърна Джаксън.
— Мислех, че индианците са приятелски настроени — каза Филип, смаян от разкритията на Джаксън.
— Повечето са. Но много от тях са завербувани от английски агенти и им помагат. Подозирам, че случаят е точно такъв. Научили са за мисията на Стоун и са искали да предотвратят доставката на боеприпаси. Капралът, който оцеля, каза, че имало един бял, вероятно английски агент, който командвал от брега. Не само загубих един прекрасен офицер, но освен това десет мъже и толкова необходимите оръжия — заключи с мрачен тон Джаксън.
Болката и умората по набразденото от бръчки лице на Джаксън предизвикаха съчувствието на Филип към този висок, прегърбен войник, чиито рамене носеха такава голяма тежест.
— Трябва да намеря съпругата си — каза загрижено Филип. — Щом капитан Стоун го няма, тя е останала сама в града. Много е млада и не може да се оправя с опасностите. Ако имам късмет, ще я намеря в жилището му на улица „Роял“. Ако не…
И по неговото лице се отпечатаха тревога и притеснение, когато помисли колко много неприятни неща могат да се случат на една жена, останала сама в град като Ню Орлиънс.
Късметът бе изневерил на Филип. Бившата хазяйка на капитан Стоун на улица „Роял“ номер 52 му обясни, че той се е отказал от квартирата преди две седмици и не е оставил новия си адрес. Дори не можа да каже на Филип дали с него е имало някаква жена. Единственото, което му оставаше, бе да прибегне до помощта на моряците от „Наветрен“, за да прерови стария квартал и да открие новото жилище на капитан Стоун.
Мина почти една седмица, преди първият помощник Мерсие да попадне на пансиона „Паталба“ ида научи, че капитан Стоун и съпругата му държат апартамент на втория етаж. Но както каза хазяйката, капитанът бил заминал преди три седмици, а съпругата му преди две, макар че стаите били предплатени до края на месеца. Филип побърза към улица „Шартр“, за да пита лично хазяйката, но не научи нищо ново. Успя да я убеди да го пусне в стаите и макар че намери малко женски дрехи, нищо не подсказваше, че Габи може да е била тук. Отблагодари се на жената с порядъчна сума пари и се върна на „Наветрен“, силно развълнуван.
Явно Габи бе нарушила брачните си клетви и открито бе заживяла като съпруга на капитан Стоун! На Филип му призляваше, като си помислеше, че тя доброволно е лежала в прегръдките на друг мъж и е реагирала на ласките му със своята нежна пламенност, давала му е по своя воля онова, което беше негово! Тази картина, запечатана в мозъка му, беше в състояние да го подлуди. Ами ако носи дете от любовника си? Той стисна юмруци и кокалчетата му побеляха. Когато я намереше, щеше ли да я обича дотолкова, че да й прости, запита се Филип. Но дълбоко в сърцето си знаеше отговора.