До късно през нощта мереше с нервни стъпки каютата, опитвайки се да подреди чувствата си. Каквото и да беше направила Габи, той още я искаше. Всичко, което се бе случило, дори отказът й да се върне при него, беше по негова вина. Трябваше още от самото начало да разбере, че тя не прилича на Сесили. Сега разбра, че се бе държал твърде сурово с нея; беше се показал строг и надменен и, по дяволите, бе постъпил като същински ревнив глупак, вместо като любящ съпруг с красива млада съпруга, чиято единствена грешка беше, че има прекалено силен дух за неговите изисквания. Ако я намереше, щеше ли да стане такъв съпруг, какъвто тя заслужаваше, без да позволява на ревнивата си властна натура да я унищожи? Как щеше да се чувства, държейки я в прегръдките си, като знаеше, че друг мъж е притежавал нежното й тяло, познал е дивата й страст? Стовари юмрука си върху таблата на леглото и изруга, когато болката отекна чак в рамото му. Накрая си легна, без да разреши проблемите си, но знаеше едно — че няма да остави нито един камък непреобърнат, докато не намери съпругата си. Беше сигурен, че един ден тя ще се върне в стаите на улица „Шартр“ и той ще я чака там.
Габи остана в къщата на семейство Гаспар почти две седмици и нито веднъж не се осмели да излезе извън къщата или в градината. Нямаше и известие от Марсел. Нямаше от какво да се оплаче, Лизет и Пито се грижеха добре за нея, но скуката след развлеченията на Баратария в компанията на Мари й дойде повече, отколкото можеше да понесе. Бе прочела всички оставени й книги, а Пито и Лизет решително не бяха от разговорливите. Колкото повече време минаваше, толкова повече се тревожеше, че Роб ще се върне от мисията и ще види, че я няма, след като му бе обещала, че ще бъде там и ще го чака. Мина почти месец, откакто той замина за Начес, и тя знаеше, че трябва да му съобщи, че е добре. Помисли да прати бележка по Пито, но реши, че не може да му се довери. Накрая облече момчешките дрехи, които бе запазила, и се измъкна незабелязано от къщата. Ако не намереше Роб в апартамента им, щеше да му остави съобщение и да се върне бързо, за да не усетят отсъствието й. Когато се върнеше, той щеше да знае къде да я намери.
Улиците, както обикновено, бяха пълни с хора и никой не обръщаше внимание на слабичкото момче, което държеше очите си сведени към тротоара. Габи стигна до пансиона „Паталба“ без никакви инциденти и се качи бързо по желязната стълба. Когато измъкна ключа от джоба и отвори вратата, остана разочарована, защото стаите бяха пусти, нямаше никакъв знак, че Роб се е върнал. Не видя нито дрехите му, нито другите му принадлежности, апартаментът беше влажен и прашен. Предупредителни тръпки поразиха по тила й, карайки я да усети скрита заплаха в тези празни стаи. Втурна се към бюрото, за да напише бележка на Роб, отвръщайки непрекъснато очи от леглото, където бяха намерили щастие. Слаб шум я стресна и тя вдигна очи точно когато вратата се отвори.
— Роб! — извика Габи радостно, очаквайки да види веселата момчешка усмивка на Роб.
— Здравей, Габриела — каза меко Филип. — Чаках те.
— Филип! Ти! Как… как разбра къде да ме намериш? — Неочакваната среща я разтърси.
— Научих, че капитан Стоун и „съпругата“ му са наели тези стаи — отвърна той, запъвайки се на думата „съпруга“.
Габи трепна, но не се огъна.
— Предполагам, че си говорил вече с лейтенант Грей.
— Да, и с Жан Лафит, когато отидох в Баратария.
— Ходил си в Баратария? — ахна изумено Габи, питайки се какво си е помислил Жан, когато Филип Сен Сир е дошъл да търси блудната си съпруга.
— Да. Но бях закъснял. Лафит ми каза, че си заминала с капитан Стоун.
Габи вдигна предизвикателно брадичка, но не каза нищо в своя защита.
— Толкова ли обичаш този капитан, че да престъпиш брачните си клетви? — запита огорчен Филип.
— Роб е най-милият и най-нежният мъж, когото познавам — заяви разгорещено Габи. — Какво си показал ти към мене освен жестокост и необоснована надменност?
— Запитах те дали го обичаш, Габи — настоя Филип с доста по-мек глас.
— Не знам, Филип — отвърна тя честно, свеждайки очи. Гранитният му поглед като че ли проникваше до дъното на душата й. — Но Роб ме обича и иска да бъда негова съпруга.
— Невъзможно! Ти си моя жена!
— Разводът не е нещо непознато. Трудно, да, но не и невъзможно — парира тя.
— Габи — започна Филип с глас, какъвто никога преди не бе чувала от него, — не казвай нищо повече. Има нещо, което трябва да знаеш.
— Нищо, което ще кажеш, няма да промени решението ми относно тебе или Роб.
— Той е мъртъв, Габи. Твоят Роб е мъртъв.