Нямаше как да смекчи удара, разбра Филип, когато видя как всички цветове изчезнаха от лицето на Габи. Тя трябваше да научи истината. С уплашен вик Филип скочи, за да я хване в силните си ръце, преди да се бе строполила на пода. Положи я нежно на леглото и едва сега забеляза прилепналите панталони, които бе облякла, и как ризата се издуваше над изпъкналите й гърди.
Габи бавно изплува от морето на припадъка в един тъжен свят. Скъпият, милият Роб беше мъртъв. Никога вече нямаше да види веселите му сини очи да се усмихват по своя неповторим начин. Сълзи се показаха на очите й, когато си спомни последните им нежни мигове заедно.
— Капитан Стоун ти е бил любовник! — Гласът на Филип я обвиняваше, кремъчно-сивите му очи я смразяваха. — Господи, Габи, какво е станало с тебе? Къде е момичето, което искаше да посвети живота си на добрия господ?
— Ти се ожени за него, Филип, и оттогава то не е същото — отвърна откровено Габи. — Как е умрял Роб?
След като Филип й разказа всичко около смъртта на Роб, Габи захлипа тихичко, чувствайки се по-самотна от всеки друг път в живота си.
Развълнуван от сълзите й, Филип приседна на леглото до нея и отмахна сребристата коса от влажното й чело.
— Не вярвам, че наистина си го обичала, Габи. Но всичко това сега няма никакво значение. Нима не разбираш? Той е мъртъв, а аз още съм твой съпруг. — Габи притихна. — Късно ли е да започнем отново? Сигурно си изпитвала някакви чувства към мене, щом ми спаси живота. Аз… ти не си ми безразлична, скъпа. И… и още те искам.
Учудване смени израза на неверие на лицето й. Това, което искаше Филип, беше невъзможно. Тя винаги щеше да живее в страх. Съмняваше се дали Филип така лесно ще забрави, че Роб й е бил любовник. Дори да забравеше, никога нямаше да й прости. Нито тя можеше да забрави Сесили и да му прости, че я е убил.
— Ще ме удушиш ли като първата си съпруга, когато мисълта, че друг мъж ме е притежавал, започне да гризе съзнанието ти? — избъбри Габи, не можейки повече да пази тайната си.
— Габи! — ахна Филип и видимо побледня. — Откъде ти е хрумнало, че съм удушил Сесили? Как можеш да повярваш, че съм способен да извърша нещо толкова ужасно?
— Ти сам ми каза, че си убил съпругата си — възрази Габи. — Марсел каза, че е била удушена. Какво можех да си помисля?
— Марсел! — изсъска Филип, сякаш плюеше киселина. — Разбира се, ще изопачи думите ми, за да послужат на собствените му цели. Господи — изруга той, когато разбра какво си е мислила тя през цялото време. — И ти си сметнала, че ще бъдеш следващата ми жертва!
Когато тя не отговори, той разбра, че е отгатнал правилно. Габи не искаше да се върне при него, защото се страхуваше за живота си. Как е възможно да е бил такъв глупак?
— Чуй ме, скъпа — изрече той с искрен глас. — Не съм убил Сесили със собствените си ръце. Само се почувствах отговорен за смъртта й и още се чувствам.
— Но… нищо не разбирам.
— Моля те, само ме изслушай и тогава сама отсъди. — Пепелявият поглед на Филип я умоляваше, изпълнен с мъка. — Срещнах Сесили, когато се върнах в Мартиника от Франция, бях учил там десет години. Върнах се, когато получих известие, че баща ми е починал. Белфонтен стана мой, поех и отговорността да управлявам голямата захарна плантация. Работих усилено цели три години и сигурно съм бил много сериозен млад мъж, защото доста рядко участвах във веселия обществен живот в Сен Пиер, за разлика от моя добър приятел и съсед Марсел Дювал. Един ден той ме представи на Сесили и целият ми живот се промени само за една нощ.
В цяла Мартиника нямаше друга девойка поне приблизително красива като нея, и аз се влюбих в нейната красота, в жизнеността и неспокойния й, жаден за забавления дух. Беше първа във флиртовете и сякаш живееше от комплиментите, които група млади мъже изливаха като порой върху нея, винаги готови, щом тя им даде знак да я последват. Аз я преследвах неуморно и ако се съди по държанието й в няколкото случая, когато оставахме насаме, сметнах, че отговаря на чувствата ми. Предложих й брак, но тя веднага ми отказа, обясни ми, че още не е готова да се установи, особено в такова отдалечено място като Белфонтен.
Аз не исках да приема отказа й. Тя бе проникнала в кръвта ми като зараза. Марсел ме предупреждаваше, че Сесили не е за мене, но в действителност я ревнуваше. Накрая, съвсем отчаян, се обърнах към баща й и казах, че искам да се оженя за нея. Горкият човек не можеше да си представи нещо по-добро от това, непокорната му дъщеря да се омъжи за мене и да създаде семейство. Бях доста преуспял, представлявах примамлива партия за всяко момиче на острова. Той се тревожеше, че Сесили няма да може да си намери подходящ съпруг. Изтръгна от нея обещание да се омъжи за мене… но не преди тя на свой ред да ме накара да обещая, че ще живеем в Сен Пиер. Нищо не можех да й откажа.