Филип стана и нервно се заразхожда напред-назад. Спря, за да погледне през прозореца, но вглъбеният му поглед бе обърнат навътре, към душата му.
— Продължавай, Филип — подкани го настоятелно Габи.
— Бяхме невероятно щастливи или поне аз бях, макар че тя не пожела да прекараме медения си месец на борда на „Наветрен“. Каза, че ако бъде затворена на кораба за толкова време, ще умре от скука. Аз често отсъствах, имах много работа около корабите. Сесили беше свободна да прави каквото поиска, докато ме нямаше, и аз никога не й задавах въпроси. Пръскаше толкова пари, че се принудих да поговоря с нея за това и така се стигна до първото ни сериозно спречкване.
— Живяхме в Сен Пиер близо една година, когато получих спешно съобщение от надзирателя, който пишеше, че е изгоряла цялата западна част от засятата захарна тръстика заедно с дестилатора. Трябваше веднага да ида и да внеса някакъв ред в хаоса. Когато казах на Сесили, че отиваме в Белфонтен и ще останем там за неопределено време, тя се разплака, започна да вика и да възразява, но накрая не й остана нищо друго, освен да изпълни желанието ми. Тогава започнаха неприятностите.
Загледа Габи право в очите, сякаш я молеше да го разбере.
— Още първия ден, когато пристигнахме в Белфонтен, Сесили не ме допусна в леглото си. А аз като последен глупак започнах да оправдавам поведението й, като си казвах, че скоро ще се приспособи и пак ще бъде моя. Мога да кажа едно за Сесили — тя беше изключително страстна жена и знаех, че повелите на тялото й скоро ще надделеят над детинското й поведение.
— И стана ли така? — запита Габи. Представи си своеволната красива Сесили, обожавана от Филип.
— Напротив — призна той и лицето му потъмня при този спомен. — Престана да ми говори. И тогава направих нещо, което може би ускори смъртта й. Потърсих утеха при Амали. У нея намерих това, което моята съпруга ми отказваше.
— Твоята любовница!
— Да, но тя ми стана любовница едва след като Сесили отказа да бъде моя съпруга. Аз съм мъж, Габи — каза той, сякаш това обясняваше всичко. — Когато Амали щедро ми предложи всичко, което Сесили ми отказваше, аз го приех и разбрах, че когато съм в прегръдките й, мога поне за малко да забравя това, което постоянният отказ на Сесили ми причиняваше.
— Но коя е Амали? — запита Габи, овладяна от любопитство.
Тя е дъщеря на леля Луиз, моята икономка, и на Жерар, помощника ми в плантацията. И двамата ми принадлежат, както и Амали, и винаги са живели в Белфонтен. Амали е невероятно красива и желана — добави той, предугаждайки следващия въпрос на Габи.
— Чернокожа ли е? — запита Габи с широко отворени очи. Със сигурност Филип не би легнал с чернокожа робиня!
— С една осма черна кръв е и не е по-тъмна от тебе и от мене.
Габи преглътна това, спомняйки си за Мари, красивата любовница на Жан, и едва тогава запита:
— Как реагира Сесили на това, че си имаш любовница?
— Веднъж взе каретата и изчезна. Претърсих цялата плантация и когато не се върна вечерта, веднага тръгнах за Сен Пиер, мислех, че е отишла в къщата ни в града. Но и там я нямаше, не я открих никъде в Сен Пиер. След седмица се върнах разстроен в Белфонтен, реших да се откажа от Амали, когато Сесили се върне. В края на краищата, Сесили ми беше съпруга и един ден щеше да стане майка на моите наследници. За мене тя беше по-важна от всички други. Още я обичах отчаяно и бях сигурен, че пукнатината помежду ни може да се запълни, дори ако трябваше да обещая да се върнем да живеем в Сен Пиер, когато с плантацията всичко бъде наред.
— А тя върна ли се? — Габи бе погълната от разказа му.
— Не — изрече тъжно Филип. — Нямах вест от нея почти две седмици, докато сестрите на Марсел Дювал не дойдоха в Белфонтен, за да ми кажат, че Сесили е в имението им заедно с Марсел. Той им забранил да идват при мене, но изглежда капризната ми съпруга започнала да ги притеснява. Според госпожиците Дювал тя започнала да заповядва на слугите и да нарушава реда в дома със своите изисквания. Рискувайки да си навлекат гнева на брат си, те решили да дойдат и да ме помолят да си прибера блудната съпруга. Няма нужда да казвам, че тръгнах веднага.
Когато стигнах в Льо Шато и се срещнах със Сесили, тя отказа да се върне с мене. Беше ми съвсем ясно, че са станали любовници с Марсел, но и двамата яростно отричаха. И сестрите му не можеха да кажат каква е истината. Марсел, който ми беше приятел, настояваше, че само е предложил гостоприемството си на Сесили. Накрая аз я принудих да се върне в Белфонтен.