Филип спря да се разхожда и отново седна на леглото до Габи.
— Заклех се на Сесили, че Амали не означава нищо за мене, но тя само се изсмя и каза, че мога да си взема десет любовници, ако искам. Отказваше да има нещо общо с мене и каза, че пак ще избяга, ако има възможност. Разбрах, че трябва да взема драстични мерки, дори с риск да я загубя. Накарах да я наблюдават постоянно през деня, а през нощта сам стоях при нея и я карах насила да споделя леглото ми. Един план започна да се оформя в тъмните дълбини на съзнанието ми; сметнах, че щом забременее, отношението й към мене и към Белфонтен ще се промени, че отново ще стане любящата страстна жена, за която се бях оженил. Преодолявах с груба сила съпротивата й срещу усилията ми да я накарам да зачене, сломявах протестите й, докато тя не забременя. Чувствах растящата й враждебност, но тя беше страстна жена и скоро започна да ме приема, когато прекърших слабата й съпротива.
Габи си спомни как самата тя се бе предала на Филип и си припомни колко непреклонен може да бъде, когато се насочи към някаква цел.
След учудващо кратко време Сесили ми каза, че е бременна. Повярвах й една когато лекарят потвърди, че е така. Както предположих, Сесили прие добре бъдещото майчинство, стана учудващо нежна и любяща. Казах на Жерар, че вече няма нужда да я наблюдава, че тя е свободна да прави каквото иска. Дори обещах, че ще поделяме времето си между Сен Пиер и Белфонтен, когато се роди детето.
— Ако сте били толкова щастливи, тогава защо тя е мъртва? запита Габи, вдигайки озадачено вежди.
— Излезе, че само аз съм бил щастлив. Една нощ, след като се бяхме любили, тя каза, че никога вече няма да ми бъде съпруга. Обвини ме, че съм бил егоист и съм пренебрегвал чувствата й. Каза, че я задушавам и че възнамерява да ме напусне и да се върне в Сен Пиер. Допуснах грешка, че не приех сериозно думите й, защото знаех, че бременните жени имат такива изблици. Засмях се и казах, че говори глупости и че утре нещата ще изглеждат далеч по-блестящо.
Сесили скочи вбесена от леглото. Никога не я бях виждал по-ядосана или по-разстроена. — Филип замълча, гласът му трепна. Габи докосна ръката му. Допирът й като че ли му даде смелост, той се изкашля и продължи: — Тя ми каза, че… че детето, което носи, не е от мене. Каза, че Марсел бил бащата на детето й.
— О, не — извика Габи, чувствайки болката му в сърцето си.
— Бях зашеметен. Не можах дори да я спра, когато изхвръкна от спалнята. В края на краищата, къде можеше да отиде по това време на нощта? Бях подценил решимостта й да напусне мене и Белфонтен. Изтича от къщата и взе един кон от конюшнята, преди да усетя какви са намеренията й. Едва щом чух тропота на копитата, се отърсих от вцепенението си и я последвах. Като видях по коя пътека беше тръгнала сред банановите дървета, разбрах, че отива в Льо Шато, при Марсел. Бях извън себе си от страх. Банановите гъсталаци бяха опасни и през деня, а през нощта — сто пъти повече. А тя имаше поне пет минути преднина, докато аз бях зашеметен от неочакваната й постъпка.
— Препускайки след нея, се мъчех да си внуша, че тя ме лъже, че го е казала само за да ме нарани. Наистина бе живяла две седмици в Льо Шато, но и тя, и Марсел отричаха да са били любовници. С всяка изминала минута растеше убеждението ми, че детето е мое, и бях решил да не мисля другояче за този невинен нов живот.
— Изведнъж чух странен звук в тъмното над главата си и спрях коня насред гъсталаците, избягвайки гъсто израсналите дебели диви лози, които ми препречваха пътя. И тогава, господи — изохка Филип, преживявайки отново ужаса на онази нощ, — я видях. Висеше удушена на една дебела лоза; конят й стоеше наблизо. Свалих я, но твърде късно. Тя беше вече мъртва. Явно не е забелязала лозите в тъмното и се е заплела в тях. Те буквално са я вдигнали от гърба на коня и са я удушили, а краката й са били само на няколко инча от земята.
Габи скри лице в ръцете си и заплака за онова жизнерадостно, капризно създание, което не бе могло да понесе изолацията в Белфонтен и накрая бе причинило собствената си смърт.
— Съжалявам, Филип, ужасно съжалявам — прошепна тя. — но защо ми каза, че ти си убил Сесили, когато в действителност е било нещастен случай?
— Макар властите да прецениха, че е нещастен случай, аз се осъждах като виновен в убийство, сякаш я бях удушил със собствените си ръце.
— Как можеш да говориш така? — протестира Габи.
— Опитвах се да я задържа по всякакъв възможен начин в Белфонтен, дори й направих дете, което тя не искаше. Направих всичко възможно, за да ме обикне, но само можах да унищожа нея и детето ни.
— Беше ли сигурен, че детето е твое?