— Предполагам, че никога няма да узная. Дори Сесили и Марсел да са били любовници, тя самата не би могла да знае от кого е детето. Беше моя съпруга, така че каквото и да е било, аз бях бащата. Но от този ден нататък не мога да мисля за Марсел, без да пожелая да го убия. Винаги ще го обвинявам, че подхранваше недоволството на Сесили и я насърчаваше да ме напусне.
— Кога реши да се ожениш повторно?
— След много, много време. Потърсих утеха при Амали и в морето — отвърна той. — Често придружавах капитан Жискар на борда на „Наветрен“, пътувах покрай американските брегове и пречехме на английските кораби да акостират там. По това време Америка и Англия бяха във война, а „Наветрен“ успяваше да избегне блокадата. Бяхме в Бостън, когато към мене се обърна правителствен агент, който беше чул за мореплавателските ми умения. Запита ме дали бих поел една мисия за американското правителство. Трябваше да откарам „Наветрен“ до Франция и в един определен ден да се свържа с таен агент в Париж. Той беше англичанин, но симпатизираше на американците. У него трябваше да има таен документ, в който да пише, че англичаните ще атакуват едно голямо американско пристанище, вероятните дати и броят на корабите и хората.
— Ню Орлиънс! — възкликна Габи.
— Точно така! — отвърна Филип. — Аз веднага се съгласих. Нямах причина да се връщам на Мартиника, освен това ме привлякоха тайната и опасността. Останалото го знаеш.
— Не, Филип, не знам всичко — настоя Габи. — Кога реши отново да се ожениш и защо избра точно мене?
Много нощи прекарах сам и в размисъл на борда на „Наветрен“. Нямах наследник, на Мартиника нямаше жена, за която да искам да се оженя, макар че можех да подбирам сред десетки жени. Колкото повече мислех, толкова повече осъзнавах, че никога няма да се оженя по любов. Единственото основание да се женя беше да имам наследници заради Белфонтен. И тъй като отивах във Франция, почувствах, че е дошло време да си избера втора съпруга.
— Но това е толкова безчувствено! — протестира Габи.
— Така исках да бъде — натърти Филип. — Бях решен да търся момиче, възпитано в манастир. Исках да намеря съпруга, съвършено различна от Сесили. Единственото изискване към бъдещата майка на децата ми беше да е от добро потекло. Дори красотата не беше от съществено значение; най-важни за мене бяха невинността и покорността.
— Но аз не притежавах нито едно от тези качества — отбеляза сухо Габи. — Дори сестрите казваха, че съм своеволна и прекалено горда, което не е за мое добро. Тогава защо се ожени за мене? Сигурно е имало и други, по-подходящи жени. За които не е било необходимо да плащаш, както за мене. Или баща ми те е омаял с дара си да убеждава?
— Когато се запознах с баща ти на игралната маса, той ми се видя негодник и прахосник. Губеше непрекъснато, подписваше полици наляво и надясно, докато кредиторите не започнаха да настояват да си плати. Знаех, че е в затруднено положение. Той пък научил, че съм дошъл във Франция да си търся съпруга, и ми се представи. Каза, че има дъщеря, която идеално ще отговаря на изискванията ми. Ако те харесам, той ще уреди брака ни, а в замяна аз ще платя дълговете му и ще му дам достатъчно пари да замине със съпругата си за Италия и да вземе участие в някакво налудничаво начинание за връщане на Наполеон на трона. Но за да отговоря на въпроса ти — не, скъпа — каза той, поглъщайки я с пепелявия си поглед. — Нямах нужда да ме убеждават да се оженя за тебе. Ти не беше от жените, каквито се надявах да намеря, особено след Сесили, но когато погледнах в дълбините на тези виолетови очи, бях окончателно загубен.
— Ти се отнасяше към мене с презрение още от самото начало — напомни му Габи, а в гласа й ясно се долавяше обвинителна нотка.
— Не разбираш ли, скъпа? — изрече меко Филип. — Нямах избор. За да запазя авторитета си пред тебе, трябваше да подчиня този дух, който ти показваше още от момента, в който те видях. Зарекох се да те укротя, да станеш мека и покорна, преди да стигнем в Мартиника. Не можех да си позволя отново да покажа любовта си от страх, че ще те унищожа, точно така, както унищожих Сесили. Присъствието на Марсел на борда на „Наветрен“ беше изключително лош късмет и трябваше непрекъснато да бдя, когато видях, че двамата се интересувате един от друг. От мига, когато те видях да заставаш пред мене, омотана с онова безобразно було, което скриваше разкошната ти коса, знаех, че трябва да те имам. Мисля… мисля, че те обикнах още тогава, когато беше вирнала предизвикателната си малка брадичка и обяви на родителите си, че не искаш да се омъжваш.
Сърцето на Габи тупаше неравно в гърдите й. Ах, защо по-рано не й бе казал, че я обича? Ако го беше знаела, никога нямаше да отиде при Роб.