— Недей да се чудиш толкова — каза Филип, забелязвайки смущението й. — Когато повярвах, че си мъртва, бях съкрушен. Не можех да понеса, че си умряла, смятайки ме за жесток и безсърдечен. Заклех се, че ако стане чудо и се върнеш при мене, ще ти се отблагодаря. Нещо ме задържаше в Ню Орлиънс. Отказвах да приема, че си мъртва, дори обявих награда, надявах се, молех се да те намеря жива. И успях — ето те при мене.
И Филип я пое в прегръдките си.
— Късно ли е за нас двамата, Габи? — запита той, усещайки как изпод сведените й клепачи напират сълзи.
— Ами Роб? — запита тя нерешително.
— Той е мъртъв! Забрави го! Мисли само за нас!
— Можеш ли да приемеш това, че той… че той и аз…?
Филип се напрегна. Само едно трепване на мускул на челюстта му издаваше вътрешната му борба. Замълча за толкова дълго, че надеждите на Габи започнаха да вехнат.
— Не мисля, Филип — каза тъжно Габи, отговаряйки на собствения си въпрос. — Познавам темперамента ти и мрачните ти настроения. Никога няма да успееш да забравиш… или да ми простиш за Роб.
— Аз те подтикнах към това — избликнаха думите на Филип. — Не е твоя грешка, че си се обърнала към капитан Стоун, когато си била сама. Аз… в известен смисъл съм му благодарен, че те върна при мене.
Колкото и да се опитваше, Габи не можеше да повярва, че Филип е готов да я приеме с отворени обятия, без никакъв упрек. Изведнъж се сети как да изпита тази негова новооткрита добродетел.
— Филип — започна смело Габи, — не си ли се питал къде съм била, след като Роб замина?
Въпросът й го стресна и той я изгледа подозрително. Наистина, помисли Филип. Във вълнението си, че я е намерил, не бе помислил да я пита къде е била през изминалите седмици или как се е справяла. Дори не беше сигурен дали иска да знае. Мрачното му мълчание опровергаваше решението му да забрави и да прости.
Габи вдигна брадичка и каза бавно:
— Бях при Марсел Дювал.
— Марсел Дювал! — повтори Филип и лицето му пребледня въпреки загара. — Този човек никога ли няма да се махне от живота ми? Мислех, че отдавна е напуснал Ню Орлиънс. Къде те намери той, Габи? Или ти го намери?
— Намерихме се един друг. По чиста случайност — обясни Габи. — Екипажът му ме блъсна, когато лейтенант Грей ме преследваше. Той ме заведе в дома на сестра си. Надявах се да стана гувернантка на децата на сестра му Селест, когато семейството се върне в града.
— Ах, да — измърмори замислено Филип. — Лейтенант Грей каза, че не е разпознал мъжа, който те е откарал с екипажа си. — И той я изгледа остро. — Ако сестрата на Марсел и семейството й не са били в града, значи вие с него сте били сами в къщата.
Очите му се забулиха, но не преди да метнат ледена светкавица към Габи.
Тя разбра, че е дошъл мигът на истината. Щеше ли Филип да повярва, че нищо не се е случило между нея и Марсел? И каза:
— Марсел ми предложи да остана там, докато Роб се върне. Бях му много благодарна.
Бръчки на едва потискан гняв се очертаха около устата му.
— Колко благодарна, Габи? Предложили му тялото си за благодарност, както на твоя капитан?
Ръката й описа широка дъга и нанесе звучен удар. Изведнъж целият гняв се оттече от него и той като че ли рухна пред очите й.
— Марсел никога не ми е бил любовник и не съм имала подобно намерение! В действителност той замина на другия ден, след като ме доведе в дома на сестра си, и оттогава не съм го виждала.
Сепна я изразът на искрена радост в очите на Филип. Наистина ли й повярва, запита се тя. Обвиненията му бяха болезнени, но ако сега й беше повярвал, значи още можеше да има надежда за бъдещето им.
— Ти ми вярваш, нали, Филип? — запита тя с накъсан дъх. Погледът му омекна до лешниково и само след миг той отговори:
— Да, скъпа, вярвам ти. Изрекох тези ужасни думи преди да ги осъзная. Просто не мога да чуя името на Марсел, без това да ме вбеси. Той се вмъкваше в живота ми твърде често и с ужасно фатални последици.
Филип я целуна бавно, с копнеж и по тялото й пробягаха еротични тръпки, а паметта й извика спомените. Мисълта на Габи бе изпълнена с желание за несвършващи, изпълнени с любов нощи в прегръдките му; спомняше си за бурята, която бе отнесла завинаги невинността й, и за нежния мъж, когото бе видяла като кратък проблясък, когато бронята му се бе пропукала.
Когато Габи не се възпротиви и не се дръпна от прегръдките му, Филип стана по-дързък, устните му се спуснаха към ямката на шията й, където диво пулсираше една нежна вена, после към гърдите й, след като разкопча горните копчета на ризата й. Тя изстена ниско и това го възбуди още повече, ръцете му се спуснаха да събличат остатъците от дрехите й. Собствените му дрехи като че ли сами падаха от него и Габи почувства цялата дължина на мускулестото му тяло да се изпъва върху нея.