— Искам те, Габи — прошепна той дрезгаво. — Господи, колко ми липсваше!
Устните му оставяха малки огнени бразди по цялото й тяло, ръцете й го намериха готово за него, когато изследваха най-интимните й кътчета. Тя беше толкова възбудена, колкото не бе се почувствала при онзи единствен път с Роб. Любовта на Роб беше нежна и невероятно гальовна, но Филип я оставяше бездиханна от желание, изгаряна от неутолимата жажда на страстта.
Изведнъж, насред вълшебната омая, Габи усети, че ръцете на Филип се бяха отделили от тялото й и той я наблюдава с мрачно напрежение.
— Не спирай, Филип — замоли го тя, без да съзнава какво казва.
Но той не продължаваше. Колкото и да искаше, Филип разбра, че няма да може да я има, докато тя не му отговори на един въпрос, дори след това да я загуби. Никога нямаше да мине повторно през ада на последните думи на Сесили в онази съдбоносна нощ, когато тя умря.
Той си пое дълбоко дъх, за да се успокои, и запита:
— Габи, скъпа, може да ме намразиш заради този въпрос, но не мога да продължа, без да съм сигурен. Никога вече няма да ме измъчват съмнения, а ти никога досега не си ме лъгала.
Той замълча, докато Габи се опитваше да схване значението на думите му.
— Трябва да знам, Габи. Ти… искам да кажа… нали не носиш дете от капитан Стоун? — избъбри той. — Нали разбираш защо трябва да те попитам? Помъчи се да се поставиш на мое място.
— А ако очаквам дете, Филип? — запита Габи, усещайки как в кръвта й се завихря гняв.
— Ще го приема, защото е твое и, да, по дяволите, ще го обичам, защото баща му е бил храбър мъж и те е обичал. Но детето не може да стане мой наследник.
Гневът бавно започна да изчезва, докато Габи осмисляше думите на Филип. За нея те означаваха, че той наистина се е променил и че я обича. Знаеше със сигурност, че не носи дете от Роб като последица от единствената нощ, когато бяха заедно, и побърза да успокои Филип.
— Филип, скъпи, аз бях само една нощ с Роб и знам без никакво съмнение, че не съм бременна.
— Скъпа моя! Моя любов! Нека се надяваме, че сегашното ни единение ще бъде плодоносно — извика той радостно, усещайки как отново пламва огънят, който ги изгаряше допреди минути. Габи усети как жаждата му я овладява изцяло, усети и как избухва собствената й страст, докато той се заравяше в кадифената й мекота. Започна да се мята в такъв копнеж, че почувства дори болка, а в следния миг й изникнаха крила и тя се пръсна на милиони парченца, само миг преди Филип да се разпадне в щастливата си кулминация.
9
След като отново се намериха един друг, Габи се върна на „Наветрен“ заедно с Филип. Смятаха да отплават колкото може по-скоро за Мартиника. Целият Ню Орлиънс кипеше. На дванадесети декември се разбра, че английската флота начело с адмирал Кокрън е пуснала котва при езерото Борн. Генерал Джаксън смяташе, че англичаните няма да гребат шестдесет мили по езерото, за да нападнат, затова остави района под охраната на малка флотилия канонерки, които обаче бяха пленени още на четиринадесети декември.
Джаксън не знаеше, че англичаните са започнали да превозват армията си от 5700 души през езерото Борн към остров Пий. След това, по чист късмет, някакъв благосклонен испански рибар срещу добра сума им бе показал канала Биенвеню, единствения воден път, водещ към Ню Орлиънс, който не беше блокиран от Джаксън. Той извеждаше на левия бряг на Мисисипи, на по-малко от осем мили от града.
Предполагаше се, че го пази майор Вилиърс, чието семейство владееше земите около канала. Вилиърс погрешно сметна, че изгледите за нападение на това място са нищожни, и затова остави там само малък патрул.
На двадесет и трети декември англичаните навлязоха в канала Биенвеню и завзеха плантацията на майор Вилиърс, плениха самия майор и се установиха там да чакат цялата войска да бъде превозена през езерото Борн. Майор Вилиърс успя да избяга и стигна до Ню Орлиънс; предупреди генерал Джаксън, че стотици англичани са само на осем мили от града.
Когато Филип чу новината, побърза да иде при Джаксън и да постави на негово разположение целия екипаж на „Наветрен“. Генералът прие с благодарност и веднага тръгна към канала Родригес, за да изгради там отбранителната си линия. Възнамеряваше да чака англичаните и да им даде сражение. На двадесет и четвърти декември, в навечерието на Коледа, Филип се сбогува с Габи.
Макар да очакваше заминаването му, тя не можа да потисне връхлетелия я пристъп на страх.
— Моля те, Филип — пророни тя, — нека дойда с тебе. Трябва да има нещо, което мога да направя, дори само да те гледам, ако те ранят.