Сен Пиер се намираше на подветрената страна на острова, в сянката на Мон Пеле. Градът като че ли обгръщаше белия полумесец на плажа, пищно обраснал с буйна растителност и високи гъвкави дървета. Бледожълти къщи с червени керемидени покриви притискаха тесните криви улички, засенчени от извишаващи се палми, които се купчеха по терасовидно оформените хълмове. Висок хребет, гъсто засаден с дървета, буйни лози и яркоцветни растения, обгръщаше града. Филип й посочи двете реки, които течаха през града и се вливаха в залива. Пейзажът беше като нарисуван.
— Виж! — възкликна развълнувано Габи. — Канутата идват да ни посрещнат.
Филип се усмихна, когато видя флотилията от канута, натъпкани с голи кафяви момчета. Бяха на възраст между десет и четиринадесет години и гребяха с парчета дъски. Отмерените им движения бяха като поезия в ритми.
Габи ахна, когато разбра, че момчетата са голи, но не можеше да отвърне поглед от стройните им красиви тела. Преди да разбере какво става, Филип бръкна в джоба си и хвърли в морето шепа монети. Момчетата, които допреди миг викаха нещо на креолски, се гмурнаха във водата, за да хванат монетите, и морето около кораба закипя от малки тела, стрелкащи се насам-натам в сините дълбини.
Корабът продължаваше пътя си към кея и екипажът започна да се приготвя. Когато хвърлиха подвижното мостче, Габи отправи последен поглед към мястото, където почти насила бе стана жена.
Пътят на Габи през Сен Пиер беше истинско приключение — нови гледки и звуци, калейдоскоп от цветове и усмихнати хора, чиято кожа варираше от светложълта до абаносово черна. Смехът се примесваше с виковете на жените, продаващи зеленчуци и плодове или пък хляб, който носеха на плоски дъски, закрепени на главите им. Бяха облечени в прости рокли с ярки цветове, прилепнали до телата им и оставящи тъмните стройни крака голи и свободни. Всеки живописен костюм се допълваше от яркоцветен тюрбан.
Някои от жените с по-светла кожа носеха богати дрехи, много по-разкошни от тези в който и да било френски благороднически двор. Деколтетата на свободните блузи се спускаха ниско и разкриваха гладки златисти бюстове, а полите, леко повдигнати отпред, обгръщаха стройните бедра, които се поклащаха предизвикателно при всяка стъпка. Огромни висящи обици проблясваха на слънцето под ярките жълти или раирани тюрбани. Някои носеха по четири-пет реда златни мъниста на гъвкавите си шии и нанизите съперничеха по блясък на обиците. Филип обясни, че колоритните тюрбани са отличителен знак на всички цветнокожи момичета.
Блестящата кожа на мъжете излъчваше здраве, по гъвкавите им фигури нямаше издутини, ако не се смятат твърдите мускули, оформящи ръцете и краката. Бяха облечени само колкото го налагаше скромността, целият им костюм се състоеше от панталони, отрязани до коленете и стегнати на кръста с колан от лико.
Главата на Габи се бе замаяла, когато стигнаха градската къща на Филип, бледожълта постройка с дебели стени и червен керемиден покрив. Къщата се намираше в тих квартал, построена около градина с тамаринди. Габи я намери чудесно обзаведена и много по-удобна, отколкото си бе представяла.
Посрещнаха ги трима слуги, готвачка, камериерка и икономка; възторгът им от Габи беше почти детински. Матилд обясни на своя заваден френски, че готвачката настоява да приготви истински креолски обяд, докато Жанет, красивата млада мулатка, изпърха към спалнята, цъкайки с език заради това, което нарече печалната липса на подходящ гардероб за новата й господарка.
Габи почти не разбираше диалекта на слугите и чакаше на Филип да й превежда.
Вярна на думата си, Матилд приготви истинско пиршество за младоженците. Имаше супа от бамя, наречена „калалу“, риба, задушена с люти чушки и лук, пудинг от меласа и брашно от маниока, наречен „матете“. Докато Габи се възхищаваше на простото, но вкусно ядене, Филип й разказа, че това е съвсем обикновено меню и в Белфонтен ще има по-сложни ястия, приготвени предимно по европейски. Но въпреки това Габи се нахрани със завиден апетит, всяка хапка й се струваше истински деликатес след еднообразната храна на борда на „Наветрен“.
— Има ли много слуги в Белфонтен? — запита тя, след като се нахраниха и седнаха един до друг на дивана в салона.