Преди да отговори, Филип разклати кехлибарената течност в чашата си. Мислите му като че ли бяха насочени единствено към превъзходното бренди, от което се канеше да отпие.
— В Белфонтен има общо петстотин роби — изрече той бавно. — Дванайсетина са къщните роби, останалите работят в захарните полета и на банановите плантации.
— Филип! — ахна Габи. — Ти каза роби. Притежаваш ли тези хора? Купил ли си ги? Нима са твои и можеш да правиш с тях каквото искаш до края на живота им?
— Точно както те купих и тебе, малката ми, за да правя с тебе каквото си искам — изтърси Филип, без да мисли.
Лицето на Габи пламна, тя се дръпна като ударена и рязко се пое дъх така, че се чу ясно в тихата стая. Той отново я изненадваше с жестокостта си.
— Аз съм твоя съпруга, Филип — извика тя. — Със сигурност представлявам за тебе нещо повече от черните ти роби!
Още я болеше от мисълта, че той е платил на баща й за нея, а и изобщо от мисълта, че е собственик на човешки същества.
Осъзнал обидата в очите на Габи, Филип веднага се разкая. Какво го бе накарало да изрече такива жестоки думи, запита се той, докато мислеше как да успокои наранените й чувства.
— Прости ми, любов моя, не знам какво ме накара да кажа това — извини се той и я прегърна. — Не ми харесва да съм собственик на някое човешко същество, но тук е така. Без роби няма да можем да обработваме плантациите. Тук на Мартиника сме изцяло зависими от робския труд. Все пак предчувствам, че ще дойде време, когато всички роби ще бъдат свободни, но поне за тези в моята плантация знам, че са щастливи, добре нахранени и за тях се полагат грижи. Ще видиш, че е така, когато отидем в Белфонтен.
Габи, донякъде умилостивена, се отпусна в сигурните ръце на Филип, пренебрегвайки лекото свиване на сърцето. Трудно й беше да повярва, че Филип може да й говори така сурово след всичко, което бяха преживели, след като бе изповядал, че я обича. Или още я наказва заради Роб? Но устните му нежно и властно разпръснаха неспокойните й мисли и я поведоха към един свят на чиста наслада. Филип започна да се люби с нея бавно и страстно, ръцете и устните му разпалваха жаравата на чувствата й в искрящи пламъци, които постепенно погълнаха мисълта й.
Последвалите дни бяха щастливи за Габи. Когато Филип не беше зает в кантората си на пристанището, я извеждаше с карета, за да й покаже Сен Пиер. Градът я очарова, макар че понякога се налагаше да слизат от каретата и да вървят пеша из тесните улички, насечени от стъпала, които се изкачваха по хребета от застинала лава, вече гъсто обрасъл с пищна растителност. Бистрата вода, която бълбукаше в канавките и охлаждаше града, подхранваше и сипещите искри фонтани.
Габи отново се възхити на красотата на цветнокожите. Особено й харесваха квартероните, които имаха една четвърт негърска кръв, с най-богатите и най-украсени дрехи. Филип й обясни, че дори френски момичета от добри семейства могат да вървят в пълна безопасност по улиците, стига да имат придружителка.
Пазарът беше разположен на площада, павиран четириъгълник около голям фонтан; там се продаваха всякакви риби, зеленчуци и екзотични плодове, повечето от които Габи никога не беше виждала. Имената им също бяха странни — гуава, манго, авокадо, индийско орехче.
Двамата често се отбиваха в някое кафене на тротоара, за да пийнат нещо разхладително, преди да се приберат в къщата. Отначало Габи не хареса вкуса на коктейла, поръчван от Филип — „бавароа“, смес от мляко с малко ром и захар, всичкото разбито на пяна, но след известно време питието започна да й се струва доста освежително. Винаги се връщаха у дома след пладне, за да се спасят от горещината зад хладината на дебелите варосани стени. На Габи започнаха да й харесват дългите следобедни дремки; тя се събуждаше освежена, когато слънцето се спуснеше ниско на западния хоризонт.
Прекарваха много часове и при шивачката на улица „Юрселин“, защото Габи нямаше никакви дрехи, подхождащи на съпругата на собственика на големи захарни плантации. Дрехите, които Филип й поръчваше при госпожа Корде, бяха прохладни, леки като перце и от най-скъпи платове. Бяха извънредно женствени, украсени с редове дантели и ширити. Чадърче, което да я пази от горещото слънце, придружаваше всеки костюм. Бельото беше невероятно нежно, екстравагантно и според Габи доста нескромно. Но тя не протестира и с момичешки възторг се наслаждаваше на изящните дрехи, които Филип й избираше. Цената им й се струваше цяло състояние, което си беше точно така. Когато се осмелеше да спомене, че са много екстравагантни, той й казваше, че ако иска да заеме полагащото й се място в обществото, трябва да съобразява облеклото си с този факт. Един ден ще има задълженията на домакиня, ще посреща други плантатори и съпругите им.